background img
юни 14, 2019
512 Views

Грешките във филма „Гладиатор“

Автор:

Във всеки филм, особено исторически, се допускат неволни грешки от различен характер – технически, терминологични, анахронизми и т. н. Мнозина зрители се забавляват да откриват такива грешки, мними или истински. Ето една подборка от зрителски мнения за прочутия филм „Гладиатор“ с Ръсел Кроу.

Например, мнозина отбелязват, че не е съвсем сигурно дали наистина съдбата на победения гладиатор на римската арена зависела от това, накъде сочат палците на тълпата – нагоре или надолу. Нагоре – да остане жив, надолу – смърт. Така е показано и във филма. Проблемът е обаче, че историците са единодушни: знае се само, че наистина е използвана ръката за даване на знак. Но какъв точно бил конкретно самият той, не е известно.

В античността статуите, бюстовете на императорите и на прочутите философи били оцветени. Във филма ги виждаме такива, каквито са в наши дни – безцветни.

По време на епизодите в Колизеума липсват големи сенки. Но гладиаторските битки в древния Рим се провеждали следобяд, към 16-17 ч. Имало обширни зони с голяма сянка. Местата на сенчестата страна били много по-скъпи, отколкото на слънчевата. А във филма битките се водят някъде около обяд.

Тронът на император Комод е направен в стил „ампир“ от XVIII век. Самият император пък постоянно стърчи на видни места без охрана.

В Древния Рим само жриците-весталките имали право да се намират сред група мъже Всички други жени-зрителки се разполагали на последното ниво на Колизеума. Но във филма виждаме смесена тълпа от мъже и жени.

Ботаниците твърдят, че сортът пшеница, показан във филма (епизодът с Максимус сред полето), се е е появил едва през 1950-те години.

След като Максимус поваля един гладиатор, лявата част на шията му е в кръв. Появата на император Комод обаче изглежда му действа лечебно – кръвта изчезва.

Когато Максимус угощава коня си с ябълка, на заден план се вижда мъж в джинси.

Някои публични речи към тълпата са заснети на площад „Сан Марко“ във Венеция, забелязва се архитектурата на късния Ренесанс. Дори не са си направили труда камерата да избягва статуите на средновековните папи.

В началото на филма армията на германските варвари пее африкански зулуски песни (дали пък това не е някакъв намек за съвременната германска политика?).

В началото на филма Максимус казва, че след три седмици е време за прибиране на реколтата. Но нали е зима? Може би все пак ще се сее?

Много легионери са въоръжени с твърде дълги мечове за онази епоха. Дългите мечове навлизат в римската армия поне 200 години по-късно, когато тя се насища с варварски наемници.

Колоритната змия, която се показва в нощната сцена, живее само в пустините на Северна Америка. А до откриването на този континент остават точно 1300 години.

Гребените върху шлемовете на римските воини са древногръцки.

В битка срещу воини в колесници Максимус сграбчва кон, екипиран със седло със стремена. Конят обаче е впрегнат в колесницата, за която не се изисква ездач. При това римляните все още не използвали стремена, те също били заети от варварите едва в края на империята.

Първата битка се провежда през зимата. Но римляните почти не се сражавали в зимни условия. Тогава гарнизоните се прибирали в крепостите и само охранявали границите.

Когато един приятел хвърля меч на Максимус, го нарича по име – но нали Максимус е познат на всички като „Испанецът“?

Доста е неправдоподобна сцената, когато Кроу е в затвора с дъщерята на императора. Той дава заповед на охраната, че бившата му любовница излиза. И стражата покорно изпълнява заповедта на един затворник.

В Древния Рим никой нямал право да арестуват човек без съдебен процес, дори по заповед на императора – римското право било непоклатимо. Максимус щеше да бъде освободен от най-близкия патрул, стига да беше казал името си.

Основната подкрепа на императора винаги била армията. Никой император не би се задържал повече от един ден на престола, ако постъпвал така с популярен  командир, обичан и уважаван от войниците.

Изразът „Аз съм войник, а не политик“ от гледна точка на един римлянин е пълна глупост. Тогава между тези понятия изобщо нямало разлика. В Рим не съществували царски династии. Император ставал най-добрият военачалник.

В първата битка римските легионери, вместо да хвърлят копията-пилуми срещу връхлитащите германци, правят фехтовка с тях. Но пилумът представлява копие, чиято предна половина е от огъващо се желязо – предназначението му било главно да се забие във вражеския щит и да остане закривено в него, за да не може противникът да използва ефективно щита си.

Когато Максимус бива прибран от робовладелците, той има знак на рамото си знак SPQR (Senatus Populusque Romanus – Сенат на римския народ), носен обикновено от войниците. Нито един психически здрав робовладелец не би изпратил легионер на арената, без да е сигурен, че той е бил подложен на обред за лишаване от граждански права (ab oris et ab ignis interdictio) след изключително тежко престъпление – защото Максимус може да заяви на първия срещнат римски чиновник, че е римски гражданин; и тогава злощастният робовладелец Проксимо нямало да се измъкне от затвора. Именно така се спасил апостол Павел в Йерусалим: като римски гражданин той можело да бъде съден само в Рим, а корабът, с който го изпратили на съд, претърпял корабокрушение.

В Древния Рим не е имало немски овчарки (в самото начало на филма) – тази порода днес е на по-малко от сто години! Тогава бойните кучета, използвани в армията, били ротвайлерите.

По време на една от гладиаторските битки върху небето се вижда инверсионна следа от самолет.

Категория:
История · Филми

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title