Алфред Велики е първият крал на Англия.
Той е роден през 849 г. в кралското имение Ванатинг и бил най-малкият син на Етелвулф, владетел на кралство Уесекс, и първата му жена Осбурга, както и по-малък брат на последователно управлявалите крале Етелбалд, Етелберг и Етелред.
Благодарение на дворцовото си възпитание, Алфред изучавал езици и произведения на древни писатели. Като дете по нареждане на баща си той пътувал до Рим (853 г.), където папа Лъв IV го помазал за бъдещ крал на Есекс.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Statue_dAlfred_le_Grand_-_Winchester-710x947-1.jpg)
Като дете Алфред се отличавал с разклатено здраве, но неукротим хакрактер. От малък се закалявал с военни упражнения и лов, като се стараел да не изостава от своите братя и възрастните воини. На млади години се сражавал в първите редици на войската. Към 20-годишна възраст, когато получил короната, вече бил смятан за опитен и смел воин. Станал крал на Уесекс през 871 г. след смъртта на по-големия му брат Етелред.
Алфред бил най-начетеният човек сред своите сънародници. Но в началото на царуването това му изиграло лоша шега: по-рано бил спечелил доверието на хората с храбростта си, ала щом станал крал, скоро загубил популярност. Причината била, че не уважавал знанията и опита на „витенагемот“-а, народното събрание, предшественика на английския парламент. Искал неограничена власт, за която чел в трудовете на римските писатели; измислял нововъведения, които старейшините не харесвали. Високомерието му било толкова голямо, че хрониките пишат
„… не удостоявал молителите с внимание и не ги приемал, за да изслуша оплакванията им, не помагал на слабите и не ги смятал за хора“.
В това саксонците видели опит за нарушаване на техните древни права и свободи.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/Alfred_king_of_Wessex_London_880.jpg)
Отначало Алфред претърпял няколко поражения от викингското племени дани, предшествениците на днешните датчани; след което успял да ги разгроми в няколко битки. После направил фаталната грешка да се успокои и разпуснал армията си. Даните се възползвали от това и през 878 година кралят им Гутрум възобновил пълномащабната война. Неговата армия нахлула в кралството и превзела Лондон.
За Алфред и неговата войска това било пълна изненада. Страната се парализирала от страх. Никой не можел да организира съпротива. Даните преминали през кралствата Уесекс и Есекс с огън и меч, като разгромили лошо организираните саксонски войски. Напразно Алфред изпращал пратеници с изваден меч и стрела по градове и села, призовавайки хората да воюват. Само малцина се отзовали на призива му.
Алфред се оказал без войска, с малък отряд верни дружинници. Изправен пред такова масово дезертьорство, той разпуснал бойците си и свалил короната. Преоблякъл се като селянин и се оттеглил в отдалечено място в Съмърсетшир, при сливането на реките Парет и Таун, където за известно време го подслонил в колибата си местен рибар, без да знае кой е той. Налагало се сам да меси хляба си с брашното, което му давал гостоприемният домакин.
![](https://iskamdaznam.com/wp-content/uploads/2023/12/AlfredtheGreatbyGeorgeSStuart.jpg)
В това време даните опустошавали надлъж и нашир Англия. Никой не знаел какво се е случило с краля на Уесекс. Скоро западните сакси се убедили, че нашествието е по-лошо от твърдата, както им се струвало някога, ръка на Алфред.
А самия него нещастията го научили да бъде по-смирен и мъдър. Летописите разказват, че един ден съпругата на рибаря поръчала на Алфред да наглежда хляба в пещта. Той обаче почиствал оръжието и забравил за хляба, който изгорял. Тогава ядосаната жена му се скарала строго, а той кротко и мълчаливо изслушал укорите й.
Междувременно около него постепенно се събрала малка дружина, която от време на време нападала даните. След шест месеца партизанска война той решил да излезе открито и да нападне датския главен лагер край Етандун (дн. Едингтън).
Историята разказва, че Алфред искал лично да проучи позицията на врага. Маскиран като странстващ музикант, той влязъл в лагера, като забавлявал датските воини със саксонски песни. После се завърнал благополучно.
На 5 май 878 години Алфред атакувал лагера на викингите откъм най-слабата му страна и на следващия ден превзел укреплението. Разбитите дани се скрили в цитаделата, която англосаксите обсаждали 2 седмици. Накрая датският крал Гутрум се съгласил да напусне Уесекс и да се покръсти. Алфред бил неговият кръстник по време на церемонията в Уедмор. Така, като цяло, нашествието на викингите било спряно.
Алфред покровителствал малцината учени, които останали в неговата държава, давал им почетни длъжности и ги насърчавал да се занимават с литература. Той попълвал недостига от такива хора, като канел книжовници от други страни. Сред неговите сподвижници били уелсецът Асер, от чиято хроника научаваме за събитията в живота му, саксът Йоан и франкът Гримбалд.
Самият той, сред многото държавни дела, намирал време за литературни занимания. Така, например, превел от латински, който език научил едва на 36-та година от живота си, труда на Боеций „Утешение във философията”. Прочутата „История“ на Беда Достопочтени в негова преработка станала в продължение на векове любимо четиво на образованите хора. Превел още много други книги и описания на далечни земи, басните на Езоп, съчинения на Августин Блажени и някои глави от Библията. По инициатива на Алфред през 891 г. започнало писането на прочут исторически труд – „Англосаксонски хроники“.
Последните години от живота си той посветил на планове за обединение на християнските държави срещу вражеските нашествия.
Крал Алфред умрял в Уинчестър, според „Англосаксонски хроники“ на 26 октомври 899 година. За славните му победи и държавнически деяния неговите потомци го нарекли Алфред Велики.
Благодаря Ви за чудната статия! Само имам имам една препоръка. Уверете се, че Алфред е първият крал на Англия, защото един от братята му също е крал и преди Алфред. Аз имам информация, че първият крал е Екберт/Екбърт, който е баща на Алфред и братята му.