Още

    Хълм Гластънбъри

    Богат на легенди, хълмът Гластънбъри е бил място за древни ритуали и поклонение за католиците през средновековието. Днес мястото е известна туристическа дестинация.

    Снимка: Rosarian49

    Преди 2000 години морето заляло земята чак до подножието на хълма и той заприличал на остров – старото келтско име на Гластънбъри означава „Стъклен остров”.

    При разкопки са открити неолитни кремъчни инструменти и римски артефакти, което показва, че хълмът е бил използван от древни времена.

    Първите доказателства за населяване на хълма датират от ранното средновековие (500г-1000г). От този период са открити останки от ковачница, два гроба от 6-ти век, ориентирани от север към юг, фрагменти от амфора, много животински кости и куха бронзова глава, която вероятно е била декорация на саксонски стаф.

    Снимка: pussycatvictor

    Второ заселване на хълма е имало между 900г и 1100г. От този период са открити част от кръст и издълбани монашески клетки в скалата. Църквата на Св. Михаил, която се е намирала там е била разрушена при силно земетресение през 1275г. и е построена отново през 14-ти век. Само една кула от църквата е запазена и до днес.

    Манастирът на Св. Михаил пък е бил разрушен от крал Хенри VIII по време на реформацията. Последният абат на Гластънбъри, Ричард Уитинг, е обесен на хълма на 15 Ноември 1539г.

    Снимка: kurtthomashunt

    Хълмът Гласънбъри е обграден от мистерия. За него още от средновековието се носят легенди, повече от които се въртят около Крал Артур. В днешно време се смята за енергиен център и дом на боговете.

    Остров Авалон, често идентифициран с Гластънбъри, получава името си от келтска легенда за полубогът Авалок, господар на подземния свят. В Келтската история Авалон е остров на магията. Смятали са, че това е мястото, където мъртвите преминават в следващото ниво на съществуване.

    Снимка: needlemind

    Една от големите мистерии на хълма са терасите на седем нива, които го обграждат. Не може да се каже със сигурност дали са създадени от човека и умишлено, но са датирани до неолитни времена. Мнозина вярват, че терасите са древен ритуален лабиринт, който отговаря на магическа диаграма.

    Първата писменна легенда за хълмът Гластънбъри  е за Св. Патрик от средата на 13-ти век. Според писанието, Патрик е станал лидер на група отшелници в Гластънбъри след завръщането си от Ирландия и открил разрушен древен параклис. Някои смятат, че това е църквата, която Йосиф от Ариматея е построил, когато е пристигнал след разпването на Христос.

    В своя истроия, Св. Гилдас говори за Крал Артур и Мелвас от „Слънчевата земя” (Съмърсет). Мелвас отвлякъл Гуинивър и я отвел в замъка си в Гластънбъри (който вероятно се намирал на хълма), който скоро бил обсаден от Артур. Гилдас успял да убеди Мелвас да освободи Гуинивър и да изгладят проблемите си с Артур.

    Снимка: Wurz

    Хълмът Гластънбъри се свързва и със Светия Граал. Откриването му било легендарната мисия на Артур и рицарите му. След разпването на Исус, хората казват, че Йосиф Ариматейски (който според Библията е подарил гробницата си на Исус) е дошъл в Британия, носейки Граала. Свещеният предмет е чашата, използвана от Исус на последната вечеря, а по-късно в нея е била събрана кръвта му.

    Когато Йосиф пристигнал на острова, той отседнал в подножието на хълма. Забил тоягата си в земята и легнал да спи, а като се събудил на сутринта, тоягата му се била превърнала в странен трънлив храст. Йосиф заровил Граала в основата на хълма, на входа за подземния свят. Скоро след това от мястото потекъл извор, който носел вечна младост на всеки, който пие от него.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови