Гренада е най-южният от Антилските острови. Държавата заема и южната част от архипелага Гренадини, където най-големият остров е Кариока. През 1983 г. в Гренада живеели в бедност и нищета малко повече от 90 000 души. Населението на столицата Сейнт Джордж било само 7,5 хиляди граждани. Забележителност на града бил Медицинският институт, където са учили приблизително 700 американски студенти. Това образователно учреждение носело на държавния бюджет около 10-15% от годишните му приходи.
През 1979 г. Морис Бишоп, ръководителят на лявото движение JEWEL, организирал преврат и отстранил от поста му министър-председателя Ерик Гери, който бил затънал в корупция, окултизъм и борбата срещу дисидентите. Бишоп незабавно установил военни и търговски отношения с Куба и Съветския съюз. Държавата имала най-голяма нужда от развитието на удобно разположеното международно летище, за да увеличи приходите си от самолетен трафик. До есента на 1983 г. 700 военни строители от Куба почти завършили изграждането на нова писта.
Новият 40-и американски президент Роналд Рейгън бил неприятно изненадан. Не стига, че комунистите вече били в Куба, Никарагуа, без малко и в Салвадор – а сега и в Гренада строят летище. Явно нещо трябвало да се направи!
В това време заместникът на Бишоп, радикалният марксист Бернард Корд, на 13 октомври 1983 г. арестувал своя шеф, който скоро бил разстрелян. В държавата настъпили размирици.
При това положение за американците първостепенна задача било да изведат сънародниците си от зоната на конфликта – това били най-вече студентите, които учели в Сейнт Джордж. В Съединените щати бързо събрали бойна група от 82-ра въздушно-преносима дивизия, 2 подразделения рейнджъри и отряд морски пехотинци.
Проблемът бил, че никой нямал конкретен план за действие. А в същото време десантът на острова под кодовото име „Спешна ярост“ (Urgent Fury) бил планиран за 05.00 ч. на 25 октомври 1983 г. Войниците взели със себе си двоен запас патрони за карабините М16 – но не носели гранати.
В определения час десантниците с транспортни самолети С-130 поели към Гренада, за да завземат летището в южната част на острова. Два дни преди това там се десантирал екип от 4-ма елитни пехотинци – „морски тюлени“, но всички се издавили в бурното море. Така започнали неприятностите, които сега обаче продължили. Локаторите и навигационните системи на първите 2 самолета блокирали. Така рейнджърите с 3-ия самолет били принудени да кацнат първи – в 5.30 ч. сутринта. Откъм острова зенитни оръдия открили слаб огън, но американските самолети за огнева подкрепа AС-130 „Спектър“ бързо ги накарали да замлъкнат.
Пехотинците се десантирали отделно от другите – с вертолети в източната част на Гренада. Най-вълнуващите приключения се паднали на специалните сили, които се приземили с 30 минути по-късно от предвиденото. Въоръжени само с картечни пистолети, те се оказали като на длан пред позициите на противника, чиито войници били въоръжени с автомати „Калашников“ АК-47. Затова на места командосите били принудени набързо да избягат в тропическата джунгла. Друг екип „морски тюлени“ бил принуден да се върне обратно в морето.
Поради силния обстрел с „калашниците“, командосите се помолили за помощ от всички възможни сили – самолетите за огнева подкрепа, вертолетите на морските пехотинци, изтребител-бомбардировачите А7-“Корсар“ на ВМС. Тогава вече хаосът навлязъл в своята кулминация. Два американски вертолета се сблъскали, един от пилотите загинал. Други 2 били свалени от зенитния огън, загинали още трима души. Освен това един от военноморските „Корсар“-и унищожил местната лудница, понеже я сметнал за военен обект.
Междувременно в 7.35 рейнджърите завзели летището. Техен джип тръгнал да оборудва контролно-пропускателен пункт, при което обаче загубил ориентация и попаднал под обстрел. Загинали 4 рейнджъри, 1 бил тежко ранен. Към обяд височините около летището вече били под контрола на рейнджърите. Самолети с десантници от 82-ра дивизия започнали да кацат на пистата.
В 15.30 часа три бронетранспортьора БТР-60 внезапно нападнали американците. Американските войници в отговор започнали да стрелят с гранатомети и безоткатни реактивни 90-мм оръдия – 2 бетеера били повредени, а трети унищожен от щурмови самолет А7 „Корсар“.
Сутринта на 26 октомври морските пехотинци с танкове М60 и амфибии все пак успели да се промъкнат към обстрелваните флотски командоси. Неочаквано патрулен екип попаднал на кубинска засада – двама американци били убити, а петима ранени. Едва в 8.35 повечето кубински строители се предали.
Привечер студентите били отведени от острова с хеликоптери CH-46, при което една машина закачила палма с витлото си и паднала – но, за щастие, никой не загинал. На другия ден уж всичко било наред – докато един „Корсар“ по погрешка не нападнал с ракети и снаряди щаба на парашутистите от 82-ра дивизия. Били ранени 17 души, един от които по-късно починал.
Сега било необходимо да се превземе казармата, където се били укрепили стотици кубинци. Американските рейнджъри се качили на вертолети „Черна акула“ и излетели. Кубинците със силен огън повредили хидравликата на машините и две от тях се сблъскали във въздуха. Трети вертолет при приземяването си се натъкнал на канавка и при опита да излети се блъснал в другите два. В тази неразбория американците, които били вътре във вертолетите, практически не получили рани, но тези, които се озовали отвън, били насечени от витлата. Трима рейнджъри загинали, а 5 били тежко ранени.
Така в резултатът от операцията „Спешна ярост“ загинали 19 американци, (от над 7000 участващи в нея), 25 кубинци, 45 въоръжени гренадци и най-малко 24 цивилни.
Студентите и другите чужденци били откарани от Гренада, пленените кубинци били отпратени за родината им. Разбили се общо 9 вертолета, които вече не подлежали на ремонт.
