Рано сутринта на 24.03.1849 година в пощата във Филаделфия пристига колет за членовете на Anty-Slavery Society (общество от хора, борещи се срещу робството в Америка). Когато останали насаме, един от получателите на пратката направил нещо странно – той почукал върху кутията и попитал: „Всичко наред ли е там?“. Дори по-странно било, че от вътре се чул глас, който отвърнал „Всичко е наред“. След няколко минути колетът бил отворен и отвътре се показал 30-тина годишният афроамериканец на име Хенри Браун. Той успешно се спасил от робството, пътувайки по пощата. От този ден той бил познат като Хенри „Бокс“ Браун (от английски: box – кутия) и имал невероятна история за разказване.
Хенри Браун е роден през 1815 година във Вриджиния и първоначално бил собственост на кмета на Ричмънд – Джон Барет. Джон се държал добре със своите роби, както Хенри по-късно пише в автобиографията си. Когато ляга на предсмъртното си легло обаче, Джон вика Хенри и неговата майка и им казва, че след неговата смърт ще са собственост на сина му Уилям и трябва да изпълняват неговите заповеди. Той ги уверил, че Уилям от своя страна също е обещал, че ще се държи добре с тях. Онова, което Джон Барет не обмислил добре обаче, е че цялото семейството Хенри било разпределено сред всички синове на робовладетеля и робите били разделени един от друг. Тогава Хенри бил 15-годишно момче.
Когато става на около 20-тина години, Хенри се влюбва в Нанси, която също е робиня и собственост на банковия служител г-н Лейх. Тъй като робите трябвало да поискат разрешение от своите собственици, за да сключат брак, двамата млади разговаряли с г-н Лейх, който не само им позволил да сключат брак, но и ги уверил, че няма да ги раздели. Само година след като стават семейство обаче, Лейх потъпква обещанието си и продава Нанси. Преди това тя и Хенри вече имали три деца, а Нанси очаквала четвърто.
По-късно Хенри научава, че съпругата му е била изпратена на пазар за роби и продадена отново на друг човек. Семейството му се присъединило към група от 350 роби, които очаквали да бъдат изпратени към мястото, на което са били закупени. Макар че опитал всячески да спаси жена си и децата си, Хенри не успял. Той наблюдавал как близките му са натъпкани във вагони, отпътуващи за Северна Каролина. Той никога повече не ги вижда.
Хенри Бокс Браун
След загубата на семейството си Хенри решава да извоюва свободата си. Той се свързва с няколко свободни афроамериканци, сред които и с Джеймс Антъни Смит. Хенри му предлага половината от спестяванията си, на стойност 86 долара, за да участва в бягството му. Смит се съгласява и лично да изпрати кутията, в която Хенри трябвало да бъде, до Филаделфия.
С остатъка от парите Хенри наема човек, който да изработи кутията. На нея имало само три съвсем малки дупки, които да му позволят да диша, а отгоре имало надпис, който гласял: „С тази страна отгоре и да се пренася внимателно“. Рано сутринта на 23.03.1849 година Хенри влиза в кутията, а Смит я отвежда до пощата. Надписът не бил признат от никой и кутията много често била поставяна от служителите обратно, което за малко не отнело живота на Хенри.
Той прекарва 27 часа в кутията, за да извоюва свободата си. Не е учудващо, че когато кутията била отворена и той се опитал да излезе, веднага припаднал. Истината за спасението на Хенри не бивало да се разпространява, за да не бъде търсен, но какво винаги става, вестниците научават и публикуват кратка и доста различна версия на историята му. Тъй като легално все още бил роб, той разбрал, че не може да остане на място, на което всеки ловец на роби може да го залови и продаде, затова през октомври същата година Хенри се отправя към Англия. Там сключва брак повторно, но през 1875 се връща отново в Америка заедно с новата си съпруга и дъщеря си.
Семейството на Хенри се издържа като играе пиеси, в които главното лице е „човекът в кутията“. Последното им представление е описано във вестниците в Онтарио на 26.02.1889. Никой не знае какво се е случило с него след това. Датата и мястото на смъртта му са неизвестни.
