Невероятната строителна конструкция „Хипогей“, която все още предизвиква разгорещени спорове сред историци и археолози, е една от най-загадъчните забележителности на остров Малта.
Според някои оценки на археолози, почти 6000-годишният подземен малтийски храм на три нива „Хипогей Хал-Сафлиени“ до градчето Паола е по-стар от Стоунхендж в Англия и от египетските пирамиди в Гиза с повече от 1000 години. Открит е в началото на ХХ-ти век.
„Хипогеум“ на гръцки означава „подземно жилище“. Много експерти твърдят, че малтийският Хипогей е бил построен като огромен подземен храм в чест на смъртта и раждането, като разполагал със сложна система от етажи, ходове, зали и смъртоносни капани. Днес мнозина историци настояват да бъде признат за осмото чудо на света.
И наистина, обективно погледнато, Хипогеят на Малта е един от най-необичайните и уникални археологически обекти в света. Издълбан е в скали от твърд варовик. Най-старата, горната, част на залите в него е датирана около 3600 г. пр. Хр.
Той обхваща площ от около 500 квадратни метра, която включва главната зала с форма на гигантско яйце, тайнствено помещение с ниша, достъпни тунелни проходи, стълбища, множество зали и камери с различни форми и размери, традиционни отвори-врати, гробищни ниши и много други структури.
Някои подземни камери повтарят формите на архитектурата на надземните храмове в Малта, а характерът на главната зала с извити стени, според историците, ясно показва, че някога на острова е процъфтявал култът към плодородието на Майката-Земя.
Освен това, по време на разкопките е открита прочута вече каменна статуетка на спяща жена – която сега се съхранява в Националния археологически музей на Малта; също и други важни артефакти, като различни фигурки, статуетки, амулети и вази.
Един от най-интересните намерени експонати е неолитна статуетка без глава, която била открита до две варовикови глави, като е възможно една от тях да принадлежи на тази фигура.
Хипогеят бил открит случайно по време на строителство през 1902 г. За съжаление, строителите разрушили по-голямата част от горното ниво, построено от древните им колеги, преди да бъде установено, че откритата структура може да е обект с историческа стойност.
За голяма радост на археолозите, днешните строители все пак не успели да повредят главната входна врата, направена в типична традиционна форма от два големи камъка, които поддържат горния праг.
По стените на Хипогея са открити геометрични орнаменти във формата на спирали. В гробните камери са намерени останки от кости на около 7000 души, а също и на животни. Затова повечето учени предполагат, че хипогеумът може би се е използвал за религиозни ритуали или погребални церемонии, след които мъртвите били оставяни тук.
В нишите на залите са открити следи от използването на охра за ритуални цели. Според учените и изследователите ритуалите, по всяка вероятност, са били свързани с почитането на Богинята Майка Земя.
Горното ниво на светилището е най-старата част на Хипогея. Очевидно е, че строителите на храма първоначално са разширили естествената пещера, като така са си спестили доста труд в първия етап на строежа.
Но все още не е напълно ясно за какви точно цели е била предназначена конструкцията, и по въпроса се водят оживени спорове. Някои изследователи смятат, че е била използвана не само за ритуали и церемонии, но и със съвсем прагматично предназначение: за укриване по време на природни бедствия или при нахлувания на вражески племена.
