background img
февр. 11, 2019
320 Views

Средновековни български крепости: Траянови врата

Автор:

Намиращият се в Ихтиманска Средна гора, Траянови врата е средновековна крепост. Освен крепостта, с името Траянови врата е наречен проходът намиращ се в близост до нея, както и шосеен тунел, който заедно с крепостта са разположени на територията на община Костенец.

Първоначално проходът се е наричал Суки (на латински: Succi), а близо до него е издигнато укрепление и пътна станция наречени Соней (на латински: Soneium). След VI век мястото приело гръцкото название Василики пили, означаващо „Царска порта“. Няколко века по-късно (през IX век), проходът станал известен под името Българска порта. През IV век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:

„Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората – от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата – Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.”

Руините на Траянови врата в началото на 18 век. Снимка: Уикипедия

 

 

По време на османското владичество, турците наричат проходът Капъджик дервент (на турски: kapı – капия, врата, и dervent – проход), както и Маркова капия. Огромната арка на римската порта, която се издига на около 18 метра, се запазва до XIX век.

Съвременното име на крепостта всъщност е плод на една грешка – неправилно приписване на римската крепост в прохода на император Траян (53 – 117). Оказва се, че крепостта е построена по-късно. Проф. Петър Мутафчиев има хипотеза, че топонимът „Траянови врата“ се среща за пръв път чак в XV век в летописа „Унгарското кралство“ на историка Антонио Бонфини. Там е описан кръстоносният поход на крал Владислав Варненчик срещу Османската империя през 1443 – 1444 г, който преминава през прохода с войските си. Доста по-късно от първоначалното схващане, че крепостта е от времето на император Траян. Наименованието „Траянови врата“ започва да добива популярност след Освобождението – това е период, в който започват да се публикуват многобройни исторически извори и изследвания, а наименованието става не само исторически, но и географски и административен термин, с който днес официално се нарича местността и прохода.

Поглед отвътре на лявата арка на крепостта Траянови врата. Снимка: Уикипедия

Историята се запознава с прохода през 986 г. – същата година византийският император Василий II тръгва на поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На 17 август българската войска, водена от бъдещият владетел Самуил пресреща византийците при знаменития сега проход Траянови врата и напълно ги разгромява.

Но да се върнем на крепостта. Установено е, че тя е разположена върху старо тракийско селище от бронзовата и желязната епоха. През 1975 г. са проведени разкопки, ръководени от Димитрина Джонова, чрез които крепостта Стенос е подробно проучена. Така е установено, че сградата се е състояла от вътрешен двор, приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули. Формата на мястото е удължен правоъгълник. Така и не се разбира кога е започнала да се строи крепостта, но първите писмени сведения за нея са от III век. Другото име на крепостта е Щипон. Реставрираните руини в прохода са останки от крепостния комплекс, изграден през V век., а самата реставрацията е дело на община Костенец със средства по ОП „Регионално развитие“. Въпреки това реставрирането буди доста противоречия заради нарушения при строителните работи – отклонения от издадените строителни книжа, неспазване на изискванията за консервация и реставрация, неследване на автентичната архитектурно-строителна конструкция и др.

Вход към подземие на крепостта Траянови врата. Снимка: Уикипедия

С името на крепостта се свързва интересна случка. През 1969 г. в близост до нея пада малък самолет. Така местността си печели прозвището българският бермудски триъгълник. След проведеното четиридневно търсене, самолетът все пак не е открит. Остава си пълна мистерия какво е станало, но оттогава насам над мястото не е прелетял друг самолет. А българската авиация продължава да говори с недомлъвки, за да не се зароди паника.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
История

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title