background img
юли 20, 2018
1870 Views

„Хрониката на Ур Линда“ – библията на Химлер

Автор:

Както е известно, нацистите усилено търсели „оригиналната религия“ на древните арийци, като изпращали експедиции в Египет за изследване на пирамидите, в Тибет за търсене на древната митична страна Шамбала и т. н.

Според Херман Вирт (1885-1981), основател на т. нар. „атлантско-нордическа религия“, загадъчната Атлантида се намирала далеч на север в праисторическите времена, когато зоните на Северния полярен кръг били все още с умерен климат.

Вирт създал изследователски център за изучаване на духовната история на древността в градчето Бад Доберан, който по-късно се превърнал в прочутия нацистки център „Аненербе“, известен със своите съмнителни изследвания, чиято същност е загадка до ден-днешен – знае се само, че са провеждани генетични проучвания.

Вирт започва рано да си сътрудничи с нацистите. Среща се с Хитлер през 1929 г. Бъдещият фюрер слуша лекциите му, проявявайки интерес към “северното вегетарианство”, за което разказва ученият. Емблема на организацията, която основал Вирт, била свастиката или пречупеният кръст – древният символ на Слънцето за много цивилизации. Именно на този слънчев символ той посветил своята книга „За произхода и смисъла на свастиката“ (1933 г.).

Според Вирт, а и не само според него, свастиката е съществувала в много древни култури. В разкопки на пластове от неолита и енеолита този символ е открит в Близкия изток, Крит, Индия и Иран. Особено много изображения на свастика били открити по време на разкопките на Троя.

Но има един загадъчен и трудно обясним факт: свастиката практически липсва в крайната западна част на Европа, както и в Египет. В семитските култури знакът на свастиката отсъства. Няма го в изображенията от Палестина, Финикия, Арабия, Сирия, Асирия и др. Но в индоевропейските, тоест арийските, култури този знак е свещен още от каменната ера – явно това е бил един от мотивите на Херман Вирт да му засвидетелства почтителното си внимание.

Херман Вирт

В книгата „Хроника на Ур Линда“, публикувана от Вирт, гибелта на Атлантида (наречена „Атланд“, „Алдланд“ или „Алдландия“) е описана в подробности.

Потъналият според него през 2193 г. пр. Хр. остров бил в Атлантическия океан. Но Врит изказал хипотезата, че съществувала и друга Атлантида – духовната родина на атланто-нордическата раса, която се намирала на прословутия легендарен остров Туле в северната част на Атлантическия океан. Съществуването на този остров обаче бива подлагано на съмнение от доста изследователи.

Немските учени веднага отхвърлили автентичността на “Хрониката на Ур Линда”. Но шефът на SS Хайнрих Химлер заявил, че е „вярна, защото същността й е истинска”. След като Химлер през 1937 г. се изказал, че „от хилядите камъчета на мозайката, които представят истинска картина за произхода на  света и неговата история, няколко от тези камъчета се съдържат тук”, професорът Герд Симон от университета в Тюбинген я нарекъл „Библията на Химлер“. Други учени пък сметнали, че книгата е враждебна към Германия, защото налага някакъв „негермански“ начин на живот и „женска икономика“.

Непосредствено след публикуването на “Хрониката на Ур Линда” избухнал остър научен и журналистически спор. Много германисти отказали да вярват в автентичността на този „най-стар Северен Завет”. В някои говорела филологическа коректност, в други – банална завист. Аргументите „против“ били най-сериозни: руническата структура на оригинала била заимствана от латински, езикът е изопачен старофризийски. На всички упреци Вирт отговорял, че дори и нещо в „Хрониката“ да не е оригинално, със сигурност има архаичен слой, който не може да бъде измислен.

Хитлер не симпатизирал на възгледите на Вирт, като заявил: „Всички тези професори и мракобеси, които създават собствена нордическа религия, ми объркват абсолютно всичко. Защо позволявам това? Защото те създават хаос, а всеки хаос е плодотворен”.

За разлика от антуража си, Хитлер никога не изказвал симпатии към германската древност. Когато говорел за древните германци, правел това само, за да напомни за тяхната „смелост, готовност за борба и расово съзнание”. Според Хитлер не германците, а арийците водят човечеството към духовни височини. Апогеят е достигнат просто от едно арийско племе – германците, в епохата на гръцката и римска античност. Дори щандартите на елитните военни части в Третия райх копирали древните римски бойни знаци. Символ на Берлинската олимпиада през 1936 г. станала гръцката скулптура „Дискохвъргач“.

Хитлер се възхищавал на имперското величие на Римската и Британската империя. Заимствал много неща не от германската митология, а от социалния дарвинизъм. Оттук и неговата формула: „Правото е на силния, а смъртта – за слабия“. Какъв ти матриархат по Вирт?

Алфред Розенберг, основният идеолог на нацистката партия, не останал настрана от фюрера и силно критикувал учението на Вирт в своя основен труд „Митът на ХХ век”. Доказателствата, предоставени от учения, според него са неубедителни, защото „матриархатът непрекъснато се свързва с вярата в много богове – а патриархатът със слънчевия мит. Женският принцип в Мала Азия в предхристиянския период довел до култа на проституцията и груповия секс”. Розенберг призовал да се зачеркне името на Вирт и неговото учение от историята на Германия.

Но  райхсфюрерът на SS Химлер твърдо подкрепял Вирт, защото държал да се използват антихристиянските елементи в идеологията му. Той също защитавал социал-дарвинизма, според който в човешкото общество, както и в природата, трябва да побеждава по-силният, а по-слабият – да умира. Въобще, нацистите упорито съчетавали социал-дарвинизма с расизма и германската митология, за да постигат свои собствени политически цели.

Както остроумно казва Бърнард Шоу за социал-дарвинизма: „Ако най-агресивните и най-силните побеждават – значи природата е бог на негодниците“.

А Херман Вирт живял доста дълго, за да види рухването на нацизма, чиято религия така и не успял да създаде.

Етикети:
Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title