background img
юли 20, 2018
2937 Views

Екзотичните традиции на трапезите по света

Автор:

Националните особености са влияели в продължение на хилядолетия върху кухнята и трапезните традиции на различните народи. Ястията се формирали с векове, някои изчезнали, други останали непроменени стотици години – ние и до днес често готвим по рецептите на нашите прабаби.

Например, в западната цивилизация е общоприето на трапезата ножът да се държи в дясната ръка, а вилицата – в лявата. Но, както знаем, азиатците предпочитат традиционните си пръчици за хранене. До ден-днешен се спори кое е първично: дали се използват пръчици, защото обикновено азиатската храна се реже на ситни парчета; или се реже на такива парчета, за да е по-удобно да се хваща с пръчиците?

Пръчиците не бива да забучват отвесно в храната. Това се прави само по време на погребална церемония. На обичайната трапеза се смята за признак на неуважение. Не бива с пръчиците да се чука по масата или чиниите, за да привлечете вниманието. Ако пък ги стиснете в юмрук, околните ще сметнат, че сте настроени агресивно. Също така, обидно е да ги насочвате към човек. За възпитано поведение се смята да вземате парчета от общата чиния със задния, дебелия край на пръчиците, да поставите храната в своята чиния, да ги обърнете и да използвате тънкия им край при хранене.

Императорите използвали сребърни прибори, защото се страхували да не бъдат отровени. Смятало се, че среброто потъмнява, ако го докоснат различни отрови. Днес вече е доказано, че това е заблуда.

В Югоизточна Азия, Индия и части от Африка никога не трябва да ядете или дори да докосвате чинията с лявата си ръка. Там се смята, че понеже тя се използва за миене след посещение на тоалетна, е „мръсна“ ръка. Също така, с нея не бива да докосвате друг човек, това е силна обида – по същата причина.

Ако сте на гости при бедуини, със сигурност ще ви нагостят с кафе. За да покаже на гостоприемния домакин, че не искате повече, трябва да разклатите празната чаша.

В Италия готвачът ще се обиди, ако клиентът поиска повече сирене в чинията. Смята се, че професионалистът знае колко сирене трябва, затова не може да сбърка с количеството му. Също в Италия се смята за крайно невъзпитано да се пие капучино следобяд.

По масите в закусвалните на Бразилия има чипове – от едната страна зелени, от другата червени. Ако вашият чип е обърнат със зелената страна нагоре, сервитьорът ще продължи да ви носи храна, дори да не сте поръчали. За да покажете, че не искате повече, трябва да обърнете чипа с червеното нагоре.

Има доста ястия, които за несвикнали с тях хора са неприятни и убиват апетита. Класическият пример е синьото сирене с плесен и специфична миризма, произвеждано най-вече в Швейцария, Франция и други страни на Западна Европа.

Синьо сирене

На италианския остров Сардиния за върховен деликатес се смята гнилото сирене „касу марцу“ – с живи личинки в него. За да узрее, то нарочно се оставя на открито. Мухите го кацат, снасят яйца и ларвите започват да го ядат, като ускоряват гниенето. Хората ядат сиренето с живите ларви, които щъкат в него и дори подскачат на височина около 15 см – затова при хранене трябва да пазите очите си. Това сирене беше забранено според правилата на Европейския съюз, затова дълго време се произвеждаше и продаваше нелегално. Но през 2009 г. беше признато за „културно наследство“ на Сардиния и отново разрешено.

Сирене „касу марцу“

В Япония готвят ястие с жива жаба – в YouTube дори има клип, показващ как симпатично момиче яде живата жаба, а тя тъжно мига с очи.

Ароматните азиатски яйца “пидан” се приготвят в смес от оризови люспи, глина, негасена вар и сол. Яйцата се заравят в земята за 2-3 месеца. Когато ги извадят, миризмата им се разнася в целия район наоколо и очарова местните жители. Жълтъкът е станал почти черен, а белтъкът – оранжев.

Празничното ястие на ескимосите в Гренландия се нарича „кивиак“. Приготвя се от два вида морски птици: чайки и гагарки. Без да се почистват перата, поставят птицата в цяла тюленова кожа, която побира до 500 птици, изпускат въздуха от нея, заливат я с мас и заравят в земята. Кожата с птиците стои така от 3 до 18 месеца, през което време месото  ферментира. Това се счита за голям деликатес и кожата се разпечатва обикновено за големи празници – рожден ден или сватба.

Мозък на жива маймуна. Този деликатес в средновековен Китай е бил разрешен само за императора. Консумацията му от други хора се наказвала със смърт. Маймуната била опиянявана с алкохол в продължение на една седмица, за да не се съпротивлява и да не умре преждевременно от болковия шок. След това я пристягали към масата в специална стойка, за да не мърда. Сервитьорът отрязвал горната част на черепа й. Мозъкът на живата маймуна се изгребвал със специална лъжица. Твърди се, че това „ястие“ се сервира нелегално и днес в някои ресторанти на Тайланд.

Африканското племе масаи има традиция, която определено не е за впечатлителни хора. Когато човек умре, трупът му се поставя на специално ритуално място, гърлото се прерязва и в него се налива вода. Коремът се натиска така, че остатъците от храна заедно с кръвта да излязат през ануса. От тази смес се приготвя храна за траурния ритуал, която се яде от всички членове на племето. Така се били защитавали от злите духове.

Колкото народи – толкова традиции. Но очевидно някои просто трябва да бъдат забранени, независимо, че се смятат за част от нечия „култура“.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title