Преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем друг – Има ли въобще живот на други планети? Тази тема е обект на безкрайни дискусии от учените, които дори и в този момент търсят живот в космоса. За съжаление все още никой не може да потвърди съществуването на развити организми на друга планета освен Земята. Учени от цял свят са съсредоточили усилията си главно върху намирането на планети, подобни на нашата – с подходящ размер, атмосфера и отдалеченост от звезда.
Неотдавна телескопът Кеплър идентифицира 1200 планети, които обикалят около далечни звезди. 54 от тях са с размерите на Земята и са на подходящо разстояние от слънцата си. През 2008г. пък астрономи откриха органични химикали на планета извън Слънчевата система, което беше повратна точка в търсенето на извънземен живот. Учените откриха вода в атмосферата на планетата HD 189733b. За съжаление близостта на звездата до нея прави живота там невъзможен. Все пак възможността да се анализира чуждата атмосфера и въглеродните молекули подкладоха отчаяния лов за извънземни.
Пробив беше направен и миналата година, когато беше открит микроб на дъното на езерото Моно в национален парк Йосемити, който живее в условия, които до преди бяха смятани за негостоприемни за каквато и да било форма на живот. Това накара учените да смятат, че живот би могъл да има при екстремните условия на планети, които не притежават атмосфера като земната.
Трудно е да се изчисли каква е вероятността в космоса да има и друг живот, но при наличието на милиарди галактики, звезди и планети е трудно да си представим, че такъв не съществува. Друг е въпросът дали, как и кога човекът ще го открие.
Как биха изглеждали извънземните? Идеята за хуманоидни извънземни същества се доближава до абсурда. Да кажем, че открием такъв разумен живот. Той вероятно ще е на планета на хиляди светлинни години от тук, където дори само фактът, че има живот е невероятно еволюционно постижение. Въпреки, че няма как да сме сигурни, можем смело да кажем, че тези същества едва ли биха приличали на нас.
Трябва да отбележим, че всички наблюдения на учените се извършват чрез мощни телескопи и сложни математически изчисления. За да се докоснем до чужда планета, на която би могло да има живот, ще трябва да пътуваме милиони години. Космическият апарат Вояджър 1 в този момент е най-далече достигналият земен апарат. Той се движи с около 61 400км/ч. и ще са му нужни 17 000 години, за да измине разстоянието от една светлинна година. С това темпо ще достигне най-близката до него звезда след 73 600 години.
В заключение ще кажем, че човечеството все още прохожда в разбирането си за космоса и това, което знаем за него се изменя непрекъснато. Тепърва предстои да бъдат открити прости форми на живот, а от това вече ще сме сигурни, че няма нищо невъзможно.
Аз не мога да разбера едно. Във всички проучвания търсят планети със сходни на земните условия. Защо не се допусне, че евентуалните извънземни нямат нужда от кислород за да дишат, ами от друг химичен елемент, примерно азот или въглерод, защо не се допусне, че евентуалните форми на живот могат да са пригодени към по-високи или ниски температури и да са им нужни именно температури от порядъка на +500 градуса, за нормално живуркане. След като дори на земята са открити микроорганизми жижеещи във вулканите и на невероятни дълбочини, защо да е невъзможно да има по-сложни организми, които да живеят така, но на други планети…
Отговора е много прост. Учените търсят умишлено сродни планети на земята, за евентуален б-вариант когато тук животът стане невъзможен. Така много хора корпораций и такива с пари и влияние ще могат да се изнижат безнаказано някъде другаде. Разбира се голяма част от проучванията за такива планети се финансират именно от тези хора и организаций. За това са приоритет номер едно. Пък и трябва да търсят по някви критерии за да се намалят възможностите, иначе търсенето ще е безкрайно. Така шанса да намериш нещо е по-голям, откокото да се взираш безцелно в милиардитемилиони звезди. 🙂