През 305 г. римският император Диоклетиан изоставил властта и се оттеглил в имението си в град Салона (Далмация), където се предполага, че е роден. Когато след време му предложили да се завърне на трона, бившият владетел възразил, че отглеждането на зеле е много по-интересно от управлението на държавата.
Между другото, в историята той не е единствен с подобно хоби. Лидерите на много страни се занимавали с градинарство, след като напуснали поста си. Но имало и такива, които се посветили, например, на рисуването или на лова на зебри.
Улис Грант (упр. 1869-1877).
След края на втория си мандат американският президент Грант се отправил на околосветско пътешествие, по време на което се срещнал с кралица Виктория, Ото фон Бисмарк, папа Лъв XIII и други видни личности. Но приключението в духа на Жул Верн завършило и Грант трябвало да мисли как ще си изкарва хляба. От бившия президент не станал търговец: всичките му опити за бизнес се провалили. Грант просто останал без пари. Тогава старият му приятел Марк Твен се притекъл на помощ. Писателят го поканил да напише мемоари. На Грант се полагали 1000 долара при сключване на договора и 70% от печалбата. С помощта на Твен първото издание се разпродало много бързо. Уви, мемоаристът не успял да се наслади напълно на литературния си успех. Седмица след публикацията той починал от рак на гърлото.
Теодор Рузвелт (упр. 1901-1909).
Рузвелт си намерил хоби още на млади години, затова въпросът какво ще прави след напускане на поста не го измъчвал. Бившият президент отишъл на африканско сафари в състава на научна експедиция. Днес сафарито е най-вече невинно забавление, свързано със съзерцание на дивата природа – по времето на Рузвелт обаче подобни пътешествия представлявали кървав лов на животни. Но той ловувал не с цел жестокото забавление, а заради науката. Пътуването му било финансирано от Смитсъновия институт – който в продължение на 8 години след завръщането на ловците каталогизирал хиляди донесени животни.
Михаил Горбачов (упр. 1985-1991).
Първият и последен президент на СССР в пенсия опитал много занимания. Няколко пъти участвал в комерсиални видеоклипове: рекламирал пицарии, чанти, компютри и железопътни линии. Многократно се появявал в документални филми. Във филмографията му има и игрален филм: той играе сам себе си в „Небето над Берлин – 2“ на Вим Вендерс. През 2004 г. Горбачов печели наградата „Грами“, като озвучава симфоничната приказка „Петя и вълкът “ на Сергей Прокофиев . Пет години по-късно заедно с Андрей Макаревич издава албума Songs for Raisa, състоящ се от седем любими романса на покойната му съпруга. Дискът не бил предназначен за широко разпространен, представили го на благотворителен търг във Великобритания. Освен това, досега продължава издаването на събраните съчинения на Горбачов. До края на 2020 г. вече са отпечатани 29 тома. В колекцията са включени, например, текстове на негови публични изказвания, откъси от разговорите му с държавни глави.
Дуайт Д. Айзенхауер (упр. 1953-1961).
Още преди президентството си Айзенхауер купува къща и ферма в Пенсилвания. Държавният глава с удоволствие прекарвал уикендите там и дори канел световни лидери. След оставката си той окончателно се потопил в селския живот. Главните обитатели на фермата били крави от породата „ангус“. Айзенхауер изпращал най-добрите на състезания и изложби – и често животните се завръщали с победа. През 1960-те години във фермата живеели около стотина крави и телета.
Но ставали и инциденти. Веднъж по време на семейно барбекю Айзенхауер съобщил месото на кое добиче консумират в момента. Оказало се, че това е любимата крава на внучката му Сюзън. Барбекюто завършило с рев и сълзи.
Джордж Буш – младши (упр. 2001-2009).
Джордж Буш дълго криел хобито си и вероятно никога нямало да разкаже за него, ако не бил някакъв румънски хакер. Той открил снимки на автопортрети на Буш в кореспонденцията му. Картините имали доста интимен характер (но, все пак, без анатомични подробности) и очевидно не били предназначени за масов показ. Но разобличеният политик успял да обърне неприятната ситуация в своя полза. Той направил изложба в Далас с портрети на световни лидери в Далас; между другото сред тях и на Владимир Путин. Критиците иронизирали, че подобни платна можело да бъдат нарисувани от психически неуравновесения филмов герой Форест Гъмп. На Буш обаче не му пукало за отрицателните рецензии. Още когато бившият президент започнал да взема уроци по рисуване, той казал на преподавателя: „В моето тяло е заключен един Рембранд. Вашата задача е да го освободите“. Критиците обаче изразили мнение, че или учителят не е намерил подходящия ключ, или не е уцелил ключалката – защото Рембранд явно така и си останал заключен.
Борис Елцин (упр. 1991-1999).
Първият президент на Руската федерация след пенсионирането си четял много, като си поставил висока летва – поне 300 страници на ден. Дъщеря му Татяна се грижела баща й да има поне десет нови книги всяка седмица. Той предпочитал различни литературни жанрове: класика, научна фантастика, детективски истории, мемоари и исторически съчинения.
Но очевидно, ако Елцин четял исторически трудове преди да вземе властта, а не след нея – тоест, ако бил по-образован, Русия щеше да избегне ужасните беди, които се стовариха върху й по време на неговото управление. На по-млада възраст Елцин обичал да играе тенис, но в пенсия това хоби вече не му било достъпно поради здравословни проблеми. Затова бившият президент се увличал по състезания – на някои присъствал лично, други гледал по телевизията. Освен това пътувал много по света – Германия, Франция, Япония, Китай и много други страни, даже посетил Аляска. Последната страна, където Елцин гостувал, била Йордания.
–
