Криминолозите знаят много добре, че по правило престъпните маниаци действат сами. Те са единаци. Но дали това се отнасяло за белгийския педофил Марк Дютру?
Този убиец на момичета категорично твърдял по време на съдебния процес срещу него, че е само инструмент на тайна група педофили, в която влизали хора от „елита“ на белгийското общество.
Марк Дютру се оженил за първи път на 20-годишна възраст. Семейството имало две деца, но съпругата обвинила Дютру в изневяра и насилие, и скоро бракът се разпаднал. Втора жена на Марк станала любовницата му Мишел Мартен.
През април 1989 г. Марк Дютру и Мишел Мартен били признати за виновни в отвличане и изнасилване на пет момичета. Дютру бил осъден на 13 години затвор, а жена му – на 5 години. Но само 2 години по-късно Мишел била освободена, а през април 1992 г. – също и съпругът й с формулировката „за примерно поведение“. „Ранното освобождаване на Дютру е бомба със закъснител в нашето общество, която може да избухне всеки момент с най-ужасни последици“, писали тогава белгийските вестници. И се оказали прави!
Марк Дютру
Първото нещо, което направил Дютру след излизането си от затвора, било да изкопае подземие под къщата си в Шарлероа. Едва ли това мазе е стояло празно 3 години, макар адвокатът на Дютру да твърдял, че жестокостите спрямо деца са възобновени едва на 24 юни 1995 г. Тогава били отвлечени две осемгодишни момиченца – Мелиса Русо и Жюли Лежене. Дютру ги използвал като сексуални играчки. А 2 месеца по-късно, когато момиченцата все още били в мазето, Дютру и неговият съучастник Бернар Вайнщайн отвлекли 19-годишната Маршал и 17-годишната Ивжи Ламбрекс от крайбрежния град Остенд. Дютру и Вайнщайн ги тъпчели с наркотици и изнасилвали. Накрая двамата убили момичетата, а Дютру, по неизвестни причини – и самия Вайнщайн. И трите тела по-късно ще бъдат намерени заровени в градината на престъпника…
Междувременно двете осемгодишни жертви все още живеели в подземието на Дютру. Полицията открила похитителя, но по време на обиска „не забелязала“ мазето. Дори и виковете за помощ, които се чували оттам, сметнала за шум от децата на съседите. Демонстративната некомпетентност на полицията струвала живота на нещастните момиченца!
Когато през декември 1995 г. Дютру бил осъден на 4 месеца затвор за кражба на кола, той помолил Мишел Мартен да храни децата в мазето. Но тя не правела това. Ходела редовно в къщата, за да нахрани кучетата – но не и момиченцата, които просто умрели от глад. През април 1995 г., след четири месеца затвор, Дютру се завърнал, замразил труповете във фризера и ги закопал в градината на една от къщите си.
И на 28 май започнал да пълни подземието си с нови жертви. Отвлякъл и затворил там 14-годишната Сабин Дарден. Марк Дютру я убеждавал, че я е спасил от бандити, които уж искали откуп за нея. После Сабин съобщила, че, въпреки това „спасение“, той я изнасилил около двадесет пъти.
След 72 дни към нея се присъединила още една жертва – 12-годишната Летиция Делхес. Този път свидетели забелязали подозрителна кола, която принадлежала на Дютру, и на 13 август полицията го арестувала заедно с Мишел Мартен. Два дни по-късно къщата в Шарлероа била претърсена. Този път полицаите най-сетне „забелязали“ подземието и успели да спасят все още живите момичета. През следващите няколко седмици Дютру започнал да признава престъпленията си. Той настоявал, че е само пешка в много по-широка конспирация, и довел полицията при телата на още пет жертви.
Ужасът сред обществото се превърнал в гняв, когато процесът започнал да се протака. От него по неизвестни причини бил отстранен прокурорът. Сега вече обществеността ясно започнала да разбира, че признанията на Дютра за конспирацията на политиците-педофили не са просто опит за отклоняване на вниманието. Огромна демонстрация срещу корумпираната безскрупулна върхушка се състояла през 1996 г., когато 350 000 души излезли по улиците на Брюксел. Две години по-късно Дютру избягал от ареста, което предизвикало ново избухване на обществения гняв и принудило двама министри да подадат оставка. И едва 6 (!) години по-късно, през март 2004 г., делото най-накрая било предадено в съда.
Обаче показанията на оцелелите жертви, особено на Сабин Дарден, накарали съда да се усъмни в наличието на заговор. Тя съобщила, че Дютру й е разказал за конспирация на педофили и дори се представил като неин защитник. Но самата Сабин не видяла други педофили, освен него. В същото време, защитата на маниака се придържала към теорията за заговор на педофилите, като привличала вниманието на съда върху факта, че в мазето са открити следи от престой на неизвестни лица.
Дютру бил признат за виновен в убийство и осъден на доживотен затвор без право на досрочно освобождаване. Мишел Мартен осъдили на 30 години за съучастие в жестокостите и заради гладната смърт на двете момиченца. Съдът отхвърлил показанията на свидетелката Реджина Лауф за наличието на заговор на педофили, при това с участието на съдии. Защо ли?
Останали още въпроси. Могат ли опитни детективи да „сбъркат“ викове за помощ с крясъците на деца, които играят на улицата? И накрая, дали Сабина Дарден е казала цялата истина – или нейното мълчание е било добре позлатено?
