Как се появили имената на съвременните европейски държави?
Австрия (Österreich). По време на управлението на Карл Велики в Подунавието била образувана Източната марка (марка – „гранична земя“) – Marchia Austriaca. От Austriaca се появило славянското „Австрия“. Österreich (от старо-горнонемски Ostarrichi – „източна страна“) възникнало, тъй като Австрия през IX век била част от Франкската империя в източната част на държавата.
Великобритания (Great Britain). Името произлиза от келтските племена на бритите, които формирали основното население на Великобритания от VIII в. пр. Хр. до V в. сл. Хр. Тукашните келти се покланяли на богинята на войната Бригита (Бригантия) чието име вероятно се отразило в името на територията. Друга хипотеза е, че думата „британия“ означава „оцветена“ и се отнася за първите хора, заселили се на островите – пиктите, които украсявали телата си с татуировки, изработени от специални бои. Областта Англия получила името си от германското племе англи, което заедно със саксонците (саксите) се заселило на острова през V-VI в. Сега понякога се използва като название на цялата държава – но не бива да се забравя, че във Великобритания освен Англия влизат още Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.
Германия (Deutschland). Името е заимствано от латински, където е обозначавало територията, обитавана от германските племена. Самото име „Deutsch“ е от старо-горнонемското duit-isc, тоест „отнасяща се за хората“, „земя на хората“. В превод от старолатински Германия (Allemagne) означава „земя на всички хора“.
Лихтенщайн (Liechtenstein). В началото на ХVІІІ век тези земи били купени от австрийския принц Ханс Адам I фон Лихтенщайн, който така обединил Шеленбург и Вадуц. Държавата, образувана през 1719 г., е кръстена на неговата династия. В превод Лихтенщайн буквално означава „лек камък“.
Холандия (Netherlands). В превод „ниско разположена земя“. По-голямата част от територията е под морското равнище. Холандия (Holland), както изглежда, има същото значение: от немското hoi, hal – „спускане“, и land – „земя“. Също така, германската дума „Holland“ може да се преведе като „земя, покрита с гора“ (holt land).
Франция (France). Името на Франция произлиза от името на държавата, създадена в Европа от племето на франките след V в. „Земята на франките“ може да се преведе и като „земя на свободни хора“. Франките се откроявали сред многото други племена със свободолюбивия си нрав и нежелание да се подчиняват на врагове.
Швейцария (Schweiz). Смята се, че названието на тази страна се е появило по името на кантона Швиц, който бил ядрото на първото обединение на местните земи през 1291 г. Има и друга версия за произхода на името на държавата: може би думата „Швейцария“ идва от старата немска дума за „блато“, „блатиста местност“.
Белорусия. От ХІІІ век името „Белая Рус“ се отнасяло за териториите, част от които сега влизат в Белорусия. Може би с думата „бели“ обозначавали руските земи, които не зависели и не плащали данъци нито на монголо-татарите, нито на литовците. „Бяло“ в случая означавало „безплатно“. Ученият Василий Татишчев предполага, че това название може да обозначава светлия цвят на дрехите и косите на жителите на териториите на съвременна Белорусия. Според друга версия „Белая Рус“ като територия, на която преобладаващото мнозинство от населението било християнско, се противопоставяла на „Черная Рус“, тоест, тъмни, невежи земи, в които езичеството се запазило дълго време.
Румъния (România). От латинското romani – „римски“. Така се нарекло местното население, след като се романизирало и смесило с римляните. Първото запазено споменаване на името се съдържа в писмо от кмета на Брашов за нападение на турски войски през 1521 г. В този документ се среща фразата „Тeara Rumânească“, която в превод от старорумънски означава „румънска земя“.
Украйна. Това име в значението си на „окраина“, „покрайнини“ се използва от края на XII век за част от югозападните земи на Древна Рус. По-късно границите на приложението му се разширяват. Някои историци предполагат, че името е съставено от украинските думи „у“ – „в, вътре“, и „краина“ – „страна“. Историкът Самуил Грондски, изучавайки въстанието на Богдан Хмелницки, пише, че „Украйна е регион, разположен у края на (полското) царство“.
Ватикана (Vaticano). Хълмът, на който стои Ватикана, се наричал Mons Vaticanus от древни времена (от латинското vaticinari – „предсказвам, пророкувам“). Това място е било запазено за гадатели и прорицатели по времето на Римската империя.
Испания(España). Може би идва от финикийската дума „и-шпаним“ – „бряг на зайци“. Въобще, дребните полски зайци (исп. – „конехос“; португ. – „куельош“) до ден-днешен са най-разпространеният дивеч на Иберийския полуостров; селските стопани постоянно са принудени да измислят хитроумни капани против тях. Според по-късна версия, името идва от баската дума „еспана“ – „изпъкналост“. Средновековният поет Антонио де Небриха предполага, че думата „Испания“ е свързана с иберийската дума „Хиспалис“ – „град на западния свят“, „град на залязващото слънце“.
Италия (Italia). Италийците били коренните племена на Апенинския полуостров, покорени окончателно от Рим в III век пр. Хр. Територията им се е наричала „Италия“, което в превод означава „син на бога-бик“.
Португалия (Portugal). Името идва от град Порто, днес втори по големина в страната (след Лисабон). По-рано се наричал Портус Кале -„пристанище“. За самия Лисабон се смята, че името му е дадено от Одисей (лат.: У-лис), който в пътешествията си стигнал до тези брегове и бил гостоприемно посрещнат от два гарвана-лоцмани.
Русия (Россия). Името произлиза от думата „рус“. Според една версия това е шведско племе, преди около хиляда години разтворило се сред източните славяни. До XV век страната се наричала Рус, след това в руския език прониква формата „Росия“, заимствана от византийски източници (тъй като в гръцкия език думата „Рус“ се превърнала в „Рос“). От ХVІІІ век насам официално е Россия.
–
