авг. 1, 2020
210 Views

Каква е била продължителността на живота в древността – митове и реалност

Автор:

Дълги години ни внушаваха, че в 19 век човек на 30-годишна възраст  се е считал за старец, а продължителността на живота е била почти два пъти по-малка от днешната. Съвременните изследвания показват, че това е погрешно схващане и е следствие от неправилно тълкуване на статистиката. Ще ви разкажем за това колко дълго всъщност са живели хората в древността и откъде идва информацията за краткия живот на нашите предци.

Когато чуем за средна продължителност на живота, в повечето случаи разбираме погрешно този термин. Всъщност трябва да говорим за средната продължителност на живота, която не може правилно да свидетелства колко дълго са живели хората в миналите епохи.

Колко е била продължителността на живота в каменната ера

Всичко опира до високата детска смъртност, която отнема много животи през първата половина на 20 век. Именно тя изкривява общия показател за средна продължителност, правейки я плашещо ниска. Учените казват, че през ерата на палеолита средната продължителност на живота е била 20 години. Но това означава ли, че мъжът от каменна ера на 20 години е бил грохнал старец, стоящ на ръба на вечността?

Разбира се, че не и въпросът отново се базира на детската смъртност, която е била особено висока през първите години от живота. Веднъж доживял до 5 години, древният човек можел да разчита на поне още 30-35 години живот. Палеоантропологът Ерик Тринкаус изследвал останките на хора от епохата на палеолита и установил, че повечето от тях принадлежат на мъже и жени, живели от 20 до 40 години. В същото време една четвърт от тях са живели дори повече от 40 години. Интересното е, че неандерталците и кроманьонците умирали приблизително на една и съща възраст.

Учените установяват, че дори 40 години не са граница за хората от ерата на средния палеолит. Много древни хора можели да преживеят много по-дълго, но по-възрастните хора трудно се приспособявали към постоянната нужда от постоянно набавяне на храна. Останките на възрастни хора често се намират в биваците, което говори за това, че те просто са били изоставени от младите си съплеменници и са умирали от глад или са станали плячка за хищниците.

Може да изглежда невероятно, но съвременните представители на племена на ловци-събирачи, живеещи в отдалечени кътчета на света, живеят не по-малко от средно-статистическия европеец, въпреки суровия живот и липсата на лекарства. Антрополозите Майкъл Гървен и Хилард Каплан прекарват много време в изследване на народите Хиви (Венецуела и Колумбия), Яномамо (Бразилия) и Хадза (Танзания). Всички тези хора дори нямат дрехи и примитивни инструменти, но живеят достатъчно дълго. Пакистанското племе хунза, живеещо в много спартански условия, е известно със своите 120-годишни старци.

При раждането продължителността на живота на представителите на тези народи не надвишава 35 години и това отново е следствие от огромната детска смъртност. Но успявайки да доживеят дори до 3-годишна възраст, представителите на съвременните примитивни племена получават отличен шанс да посрещнат старостта и да достигнат поне 70 години. В съвременния модерен свят детската смъртност вече не е повече от 1%, но не всички хора могат да доживеят до 70 години.

Древни столетници

За представителите на повечето древни цивилизации вероятната продължителност на живота при раждането също е била около 30 години. В древен Рим, Гърция и Египет поне 30% от децата умират през първата година от живота. Жител на Рим, Атина или Коринт, достигнал 15-годишна възраст, може да живее още 40 или дори повече години. Да, това са средни показатели и има всички основания да се смята, че заможните хора от онова време са живели още по-дълго.

Мумията на Рамзес II

Древните египтяни, които обичали отчетността и реда в архивите, оставили много документални доказателства за продължителността на живота на своите фараони. От техните източници може да се разбере, че Пепи II Неферкаре от 6-та династия е починал на 68 години, Тутмос III (18-та династия) е живял 56 години, а Рамзес II (19-та династия) напуснал земния свят на 90.

Разбира се, може да се предположи, че египетските писари  са излъгали от притворство, но тази информация се потвърждава от съвременните изследователи. Професорът от университета в Манчестър Майкъл Цимерман направил аутопсии на над 300 египетски мумии от различни епохи и според него много от неговите “пациенти” са починали между 80-90-годишна възраст. Освен това те са имали солиден набор от заболявания като диабет, артрит и остеопороза.

Военните източници също потвърждават високата продължителност на живота в античния свят. В древна Елада мъжете на възраст между 18 и 60 години са били призовавани на война, което означава, че през седмото десетилетие древните гърци са били достатъчно силни, за да държат меч и щит в ръцете си, да яздят кон, а също и да ходят на дълги разстояния пеша.

Сократ взел отрова на 70 години

Има и дълголетници и сред известните личности на Древна Гърция. Питагор е починал на 75 години, Хипократ, Демокрит и Софокъл на 90 г., а Ксенофан, общо взето, е живял до 95 г. В Рим нещата не са били по-лоши – първият император Октавиан Август е живял до 75 г., а неговият наследник Тиберий – до 77 г. В същото време Тацит подозира, че последният не е умрял изцяло по естествен път, а е бил отровен или удушен, за да отстъпи място на Калигула.

Дълголетници през Средновековието

Средновековието, сравнително близко до нас във времето, оставя огромен масив от информация за живота на хората. Археологът Кристин Кейв от Австралийския национален университет внимателно изучава продължителността на живота и причините за смъртта на хората, живели в ранното средновековие.

В допълнение към бележките, Кейв проучила останките от три английски гробища от 475-625 г., използвайки нов метод за определяне на възрастта по степента на износване на зъбите. Тя установила, че много от хората, погребани там, са преминали границата на 70-те години.

Сред средновековните английски благородници имало много дълголетници. През 13 век аристократ, който оцелявал до 21 години, можел да живее средно още 43 години. Но през XIV век тази цифра рязко спада до 24,5 години, благодарение на „черната смърт“, която идва в Европа. През 15-ти век, сравнително проспериращ по отношение на епидемиите, на 15-годишна възраст един млад човек можел да разчита на още 48 години живот. Оказва се, че средновековните аристократи са живели средно 70 години.

Хората от простолюдието живеели по-малко от благородниците, но разликата едва ли е била значителна – по онова време основното било да оцелеят през първите няколко години от живота си. Както в Древния свят, в Европа през Средновековието умират до 30% от бебетата. В Англия от 13 век 650 от 1000 деца са доживявали до 10 години, 550 до 30 и 300 до 50. До 75 и повече са доживявали 70 от 1000, което е много добър показател.

Оказва се, че през всичките епохи в света е имало достатъчно дълга продължителност на живота, и то не само при елита, но и при обикновените хора. Преживявайки детството, шансът да доживеят до старост е бил доста голям.

loading...
Категория:
Любопитно · Човекът
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu