авг. 5, 2020
390 Views

Униформите на нацизма

Автор:

В Третия райх отдавали голямо значение на външния вид на военния. Той трябвало да бъде не само най-елегантният представител на нацията, но и идеален мъж. Съответно, униформата на този идеален мъж, трябвало да съответства на герой на нацията.

Вече доста хора знаят, че известният моделиер Хуго Бос, чиято модна къща съществува и до днес, е участвал активно в разработването и оформянето на военните униформи в нацистка Германия. Освен това, през 1931 г. Хуго Бос-старши се присъединява към Национал-социалистическата партия и започва да разработва костюми за СС, СА, „Хитлерюгенд“, висшето партийно ръководство на Германия и, естествено, за различните родове войски.

Германците тогава обръщат специално внимание на камуфлажните тъкани, тъй като новата война предполагала нови стандарти за водене на война и по-голяма маскировка. В началото това не се проявило и първата основна асоциация с германската армия, която вероятно съществува сред повечето хора до ден-днешен, са сиво-зелени униформи с четири джоба, много елегантни и удобни, изработени от устойчиви и качествени материи.

Ако погледнем снимки на британци, французи, американци или руснаци от военния период, нито една от тези униформи не предизвикват усещане за скрита заплаха. Но елементът на такава заплаха бил един от основните компоненти на войната за германската армия. В своята книга германският офицер от Генералния щаб Ейке Миделдорф многократно се занимава с въпроса за скритата заплаха. Тя винаги трябвало да съществува в излъчването на германския военен. Тази идея прониква и в разработването на униформи за германската армия. За основа на немския кител бил взет моделът от Първата световна война – който бил признат за внушителен и функционален.

През Втората световна война немските войници и офицери имали общо около десетина вида униформи: всекидневна, празнична, допълнителна празнична, парадна, за доклади, патрулна, полева, работна и др. Към тях се полагала и специална раница, в която можело да се побере всичко необходимо за един войник, дори гумени еротични кукли. (Експерименти с такива кукли се правели на превзетия остров Джърси, но били обявени за неуспешни: войниците отказвали да носят куклите в раниците си, за да не им подиграва неприятелят, ако ги вземе в плен).

Към униформата се полагали всевъзможни аксесоари: пагони, петлици, кантове, и многобройни наградни знаци. Немските награди си имали свои жаргонни названия. Не можело да се носят едновременно повече от 6 награди. Те били скромни, безцветни, с изключение на германската звезда, която в армията наричали „бъркани яйца“ заради присъствието на жълто. Обикновено се използвал бял или черен метал. И, разбира се, най-престижните награди били Железният кръст и Рицарският кръст на Железния кръст, които се давали на малцина.

Разработката на униформата на SS се контролирала лично от райхсфюрера Хайнрих Химлер – шефът на тази организация. Въобще, ако говорим за войските на SS, обикновено си представяме хора в черно. Но, всъщност, това била парадната и празнична униформа – а на фронта есесовците носели същите сиво-зелени дрехи, както другите немски военни части. Постоянно черни униформи носели само специалните служби на SS в тила, свързани предимно с контра-разузнаването.

Стандартен стереотип на възприятие е наличието на череп с кости върху униформата на SS. В действителност, историята на черепа с кости няма нищо общо с желание за сплашване на врага. Това е древен знак в много армии, който означава готовност за саможертва в името на Родината. Химлер направил някои промени във външния вид на черепа с кости. Той забелязал, че формата на черепа не е напълно правилна – нямал долна челюст, и наредил символът да се прецизира в съответствие с анатомията. Именно такъв анатомично правилен череп се появил като символ на войските на SS и на първо място на дивизията „Мъртвешка глава“, която действала твърде активно по много фронтове на Втората световна война.

Военните действия на Източния фронт в СССР внесли сурови корекции в живота на германската армия. Естествено, немските войници и офицери имали шинели. Ала по начало в плановете им не влизало да се бият през зимата и шинелите им били по-скоро демисезонни и за хладно време – но не и за 30 и 40 градуса под нулата. Съответно това поставило пред немските моделиери задачата да направят дрехите топли. Такава униформа се появила през 1942 година. Това била двулицева куртка, бяла от едната страна и сива от другата или в защитен камуфлаж с рисунък „начупено стъкло“ или „водни ивици, с вътрешни джобове, прилично топла и която можело да се носи върху всякакви дрехи.

Специална униформа била разработена за Африканския корпус на генерал Ернст Ромел. Един от неговите офицери пише, че първите впечатления от тези униформи били шокиращи: и късите панталони, и куртката били от дебел плат. През деня, когато температурата достига 40 и повече градуса, това изглеждало нелепо. Но температурните спадове в пустинята били толкова големи, че вечер тази униформа се оказала най-подходяща.

Свастиката е тибетски, будистки и индуистки символ, който е на хиляди години и символизира движението на слънцето. В Индия ще видите свастики от всякакъв вид и цветове: по къщи, коли, павилиони…

Така или иначе свастиката се вкоренила в Германия, но не като национален, а политически знак. Тя не била символ на въоръжените сили, Вермахта.

Например, когато избухнал конфликт между Гордън Голоб, командир на 77-ма изтребителна ескадрила „Херц Ас“, и самия Гьоринг, който го обвинил в страхливост, побеснелият Голоб просто наредил пречупените кръстове върху опашките на месершмитите в неговата ескадрила да бъдат замазани. Така и летели без свастики до края на войната.

loading...
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu