Още

    Император Нерон – възход и падение

    Един от най-известните императори на Великата Римска империя, а именно император Нерон е известен с това, че в периода на управлението си, Рим – най-големият и процъфтяващ град в света за времето си, изгаря до основи. Управлението му е останало в историята като период на непрестанни скандали, характеризиращи се с убийствата на много известни аристократи, вътрешни борби и екстравагантност, невиждана до тогава дори от известното с  разгула си римско общество.

    Рожденото име на императора било Луций Домиций Ахенобарб, роден в италианския град Анциум. Управлява в периода между 54 и 68 година след новата ера. Нерон става известен и с това, че е най-младият до тогава император на Римската империя, заел поста след „дежурните” дворцови интриги. Друг любопитен факт за него е, че на 19 години се жени за доведената си сестра Клавдия Октавия.

    Нерон в Баий, худ. Jan Styka, ок. 1900 г. Уикипедия

    За да има време да се забавлява, той дава на Сената голяма власт. А какви са неговите забавления? Търси и се огражда с богати хора на неговата възраст. След това обикалят римските улици, тероризират гражданите с побои, изнасилвания.

    Сената веднага се възползва от дадената му в повече власт и подстрекава Нерон да увеличи данъците, а това води след себе си и бунтове. Всички бунтове на населението и робите са смазани.

    Във външната си политика Нерон иска да запази мира и задържа завоюваните до тогава граници. Все пак той успява да присъедини Мизия и започва изграждането на римски пътища в Тракия.

    По време на управлението му се състоят няколко много важни събития – Римо-партската война (58-63 г.), въстанието на кралица Боудика в Британия (60-61 г.), началото на първата Римо-еврейска война (66-70 г.), както и въстанието на зилотите.

    Постигна успехи във вътрешната и външната политика в първите години на своето управление. Но втората половина е характерна с неговата увеличаваща се ексцентричност. Пример за това е обожествяването на четиримесечната му първородна дъщеря, след нейната смърт, строенето на многобройни храмове в нейна чест, както и ритуалите, които жреците са принудени да извършват.

    Подиграван е за разгулния си живот и многобройните любовни връзки с мъже и жени.

    През 64 година Рим е нападнат от чумна епидемия. Точно тогава става и големият пожар в Рим. 4 от 14-те района на града са напълно опожарени, а засегнати са още 7. Всички обвиняват Нерон за пожара, а Тацит даже пише в своите хроники, че малко преди пламъците да обхванат града са забелязани роби, които са обикаляли града с факли, по заповед на самият Нерон.

    Нерон е обичал да рецитира, да пише стихове, поеми. Даже за него се казва, че той докато гледал как Рим гори, е съчинявал и рецитирал стихове за гибелта на Троя.

    След пожара, на мястото на опожарените постройки Нерон започва да стори нов, огромен дворец, наречен „Златният дворец на Нерон“, който трябвало да се простира на площ от 40 до 120 хектара.

    За да отхвърли обвиненията към себе си за подпалването на града, Нерон посочва за виновници християните. Тогава и започват първите християнски гонения в Римската империя.

    Един от най-жестоките и самозабравили се тирани в историята на Рим е изглеждал напълно обикновено, обличал се неподходящо, не е имал добри хигиени навици. Ето какво пише Светоний за него:

    „Бил среден на ръст, с тяло на петна и с лоша миризма, коса светлоруса, лице по-скоро хубаво, отколкото привлекателно, очи сивосини и късогледи, дебел врат, изпъкнал корем, съвсем тънки крака; …външният вид и облеклото му били съвсем непристойни: косата си носел винаги накъдрена и на етажи, а по време на пътуването в Ахея дори я пуснал на тила; често излизал вън по домашна дреха, с кърпичка около врата, бос и без пояс.”

    Управлението на Нерон приключва през 68 година, когато се самоубива. Тогава управителите на Галия и Испания вдигат голямо въстание против него. Въстанието набира все повече поддръжници и сенаторите от сенатът от страх и за да запазят своя живот се събират и осъждат Нерон на смърт.

    Нерон си прерязва гърлото когато войниците идват да го арестуват.

    „Смъртта на Нерон“, Василий Смирнов, 1888 г. Уикипедия

    Автор: Божидара Иванова

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link