Родителите на родения във Великобритания през 1818 година Джошуа Нортън, загиват, когато той е в 20-те си години, оставяйки му наследство от около 40 000 долара. През 1849 година Нортън решава да замине за Сан Франциско с мечтите си, които не се различават от тези на повечето хора: да стане невъобразимо богат. Той обаче, не тръгва заедно с другите миньори в златните полета, а решава да печели от самите миньори.
Нортън започва да се занимава с недвижимо имущество. Той купува из цял Сан Франциско парцели, чиито цени нараствали. С течение на времето богатството му става още по-голямо, достигайки до 250 000 долара. Той обаче не е особено доволен от тази сума и решава да потърси нещо странично, което да увеличи състоянието му. Скоро той узнава, че цената на ориза е нараснала драстично, поради недостигът му от Китай. Затова един ден, жителите на Сан Франциско наблюдават как на пристанището пристига кораб, натоварен с ориз. Нортън купува цялото количество ориз на стойност от 25 000 паунда.
За негово съжаление обаче, много скоро пристигат още 4 кораба с ориз и Нортън разбира, че е бил измамен. По същото време Златната треска забавя хода си на развитие и злато се открива много рядко, така че потокът от хора в Сан Франциско намалява. Пазарът за недвижими имоти също страда от този проблем и Нортън губи страшно много пари. В крайна сметка той фалира и се съсипва.
Малко след банкрута си, Нортън изчезва напълно от публичното пространство. Две години по-късно обаче, в офиса на „San Francisco Bulletin” се появява странно изглеждащ мъж, облечен във военна униформа и държащ в ръцете си меч. Той питал дали би могъл да публикува обява във вестника. В нея Джошуа Нортън обявява, че е „Нортън I, Император на САЩ“. По това време имало няколко вестника, които били отчаяни за нови истории, затова тази им се сторила перфектна. Вестникът веднага публикува обявата на Нортън.
През 1861 година легендата за императора се носи навсякъде. Местните театри дори запазват място за него на първите си редове. В същото време обаче, Нортън е напълно беден. Единственият му източник на приходи идва от благотворителността на другите.
Междувременно срещу китайските имигранти съществува огромна дискриминация. Много хора не одобряват тяхното присъствие и един ден група хора се насочва към Чайнатаун с желание да ги прокуди. Преди да пристигнат обаче, император Нортън се приближава до тях и коленичи на земята. Той започва да рецитира молитви и казва „Всички сме Божии деца“. Тълпата се вслушва в думите му и се разпръсква преди да са се случили каквито и да е инциденти.
През 1880 година „управлението“ на император Нортън приключва. Той е на разходка през една топла вечер, когато пада на земята и загива. Вестникът на Синсинати, място, което той никога не е посещавал, му посвещава половин страница. Авторът го нарича „император без врагове, без царство, подкрепян в живота от почитта на добрите хора“. На погребението на Нортън присъстват 10 000 души. Те са там, за да отдадат почит на човека, който внася радост в животите им.
