апр. 19, 2020
792 Views

Империята на ацтеките

Автор:

След като през 1440 г. вождът на ацтеките Ицкоатъл умрял, знамето на този победоносен владетел билo подето от наследника му Монтесума I, който продължил делото на своя предшественик. Той завършил обединението на всички земи в Мексиканската долина и образувал своеобразна ацтекска конфедерация. Монтесума продължил и нататък, като разширил ацтекската държава до бреговете на Атлантическия и Тихия океан. Следващите владетели не спирали завоевателните походи и скоро ацтекската империя значително увеличила своята територия.

Създаването на голяма империя е невъзможно без голяма и силна армия. Войната с испанците след пристигането на Фернандо Кортес показала, че ацтеките могат лесно да съберат войска от 100 000 – 150 000 воини. Това било възможно само чрез обща мобилизация на населението. В армията служели всички мъже без старците и децата. Нито аристократ, нито жрец или търговец можели да се отклонят от военна служба. По призив на императора всички ацтекски мъже ставали бойци и тръгвали на война – а после се завръщали към обичайните си занимания.

Ядрото на ацтекската армия било съставено от професионални воини, които в мирно време се занимавали със защита на границите на империята, с вътрешната сигурност, потушаване на безредици и т. н. Тази редовна войска била гвардията на императора и се намирала в привилегировано положение. Освен това, мнозина от тези гвардейци ставали офицери за наборните войници при общата мобилизация по време на война. Делели се на „орли“ и „ягуари“ – едните носели шапки с орлови пера, другите намятали кожи на ягуари. Висшите командири имали плащове, върху които била изобразена златна пеперуда със зелени криле; в съзнанието на ацтеките тя била богинята на войната.

Войната за ацтеките (и не само за тях, но и за всички индианци от Мексиканската долина) била свещен акт. Както всяко друго действие в ежедневието им, тя представлявала служба на боговете. Затова, като акт на богослужение, придобила черти на церемониален ритуал, което довело до появата на определени „правила за поведение“. Всичко започвало с безкрайни дипломатически церемонии, включително екзотични „танци на посланиците“ и т. н.  Накрая, ако дипломатическите опити не довеждали до желания резултат, страните започвали военни операции. Тук в действие влизали жреците, които изпадали в екстаз от пушенето на наркотици и така определяли удачен ден за началото на военните действия.

След като денят бил насрочен, в действие влизали воините. Тяхната задача била да превземат главния храм на врага. Която от страните успеела да стори това, се смятала за победител.  Другата се признавала за победена по волята на боговете. Вярно, това не спасявало армията на губещата страна – тя била жертвана в чест на боговете. Цялата, без изключение. Хрониките разказват как веднъж ацтеките принесли в жертва накуп 80 хиляди (!) военнопленници чрез страшния си ритуал – изтръгване на сърцата на все още живите хора.

Тази традиция се запазила и в мирно време, когато ацтеките завладели всички територии наоколо си до много далечни земи. Империята достигнала върха на своето могъщество и по целия периметър на нейните граници нямало врагове, способни да се мерят с нея. Тогава императорите започнали да организират „ритуални войни“ между различни области на държавата. В тези военни игри, които можели да продължат повече от една година, пленниците от победената област загубвали живота си под обсидиановите ножове на жреците.

Монтесума II. Снимка: Уикипедия

Между другото, вулканичното стъкло обсидиан било масово използвано в империята, най-вече за оръжия – върхове на копия и стрели, за направа на мечове и ножове. Испанските конквистадори неслучайно се страхували от ацтекските оръжия, изработени от вулканично стъкло – раната, причинена от обсидианово острие, заздравявала изключително бавно, а в мексиканския климат това често водело до смърт. Войниците на Кортес твърдели, че е по-добре да получат тежка рана от куршум от огнестрелно оръжие, отколкото лека рана от вулканично стъкло (в първия случай имало поне някакви шансове да оцелеят).

Ацтекската империя достигнала върха на своето могъщество при Монтесума II (1502-1520), който имал абсолютна власт над своите поданици. Неговият огромен дворец нощем сияел в светлини – там непрекъснато се устройвали развлечения и пиршества. Всичко в тази част на света било подвластно на Монтесума. Той имал всичко, което може да пожелае човек. Оставало му само едно – да го признаят за жив бог!

Ала вече по това време войнствените испански конквистадори на своите каравели и караки бавно, но сигурно се приближавали към бреговете на голямата ацтекска империя. Монтесума така и нямало да доживее да стане жив бог…

 

loading...
Категория:
История · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu