Индианците по времето на Колумб

Населението, открито от Колумб по време на първото му плаване до Антилските острови, отначало било наречено „индийци“, защото европейците объркали Америка с Индия. После някои страни внесли леки промени в названието, за да бъдат различавани от „оригиналните“ индийци.

Доколкото личи по разказите на Колумб и неговите последователи, тогава индианците били в много ниска степен на развитие. Като се има предвид плодородието на земята и мекият климат без зима, животът на туземците бил доста лесен; те почти нямало нужда да работят.

Жилищата им били колиби, сплетени от клони, покрити с трева или палмови листа; хората спяли в хамаци. Колибите били групирани в близост до жилището на главатаря на племето. Мъжете, децата и девойките по времето на Колумб ходели напълно голи. Само омъжените жени закривали част от тялото си с памучни престилки, а по-знатните се обличали с дреха, която закривала цялото им тяло.

Диваците се хранели с плодове, главно батати – сладки картофи, от които имало няколко сорта, царевица, риба, птици, особен вид гущери, които те наричали „утия“ и някои други дребни животни. Едри бозайници не използвали за храна.

Главатарят се наричал „касик“. Той имал неограничена власт над собствеността и живота на всички членове на племето, обикновено изпълнявал и функциите на жрец, като извършвал молитви и жертвоприношения. Той и семейството му имали дом, много по-голям от колибите на обикновените хора. Мъжете от рода на касика и самият той имали по няколко съпруги; обикновените индианци се задоволявали с една.

В отношенията с европейците индианските касики се държали с голямо достойнство. Техният пост бил наследствен. Ако касикът нямал нито синове, нито братя, го наследявал племеннник по сестрина линия. Териториите на племената били много различни по размери. Откритият от Колумб остров Еспаньола (Хаити) бил разделен между 5 големи племена. Всъщност, всички индианци на Антилите били от една племенна общност, говорели на един и същ език, само с диалектически различия по отделните острови.

Но някои малки острови и части от големите по времето на Колумб били завладени от друго индианско племе, чиито мъже били по-силни физически и имали бойни умения. Те се наричали „кариби“ или „каниби“; местните туземци разказвали, че са човекоядци. Така в европейските езици се появила думата „канибал“, от названието „каниби“.

Коренното население на Антилите много се страхувало от карибите; техните отровни стрели убили и доста европейци.

В своя социален и битов живот карибите стоели над местните туземци и били умели моряци. Езикът им също бил различен. Те държали фактически в робство покорените индиански племена. Едно от първите неща, с които се занимавали индианците след пристигането си, било да прекратят тази практика, а преди всичко – човекояството.

Религиозните концепции на индианците от Антилите били слабо развити. Те имали много идоли, изработени от камък, глина, злато, памук. Индианците ги наричали „семе“. Божествата били олицетворения на полезни или пагубни природни явления. Богослуженията се извършвали от жреци под ръководството на касиките. Те твърдели, че притежават тайни знания, владеят магии и предсказват бъдещето. Индианците вярвали в задгробния живот, затова поставяли храна и съд с вода в гробовоте на починалите. Душите на мъртвите според тях живеели в пещери, клисури, гори. Ехото се смятало за глас на мъртвите. Когато касикът умирал, заедно с него погребвали и главната му съпруга – дали жива или я убивали, не е известно.

Но нравите на индианците далеч не били толкова невинни, както отначало смятали европейските учени. Диваците били хитри, коварни, умеели да приготвят отрова от сок на растения, с която мажели върховете на стрелите си.

Жените на обикновените индианци били верни на съпрузите си преди пристигането на европейците, но почти всички се поддавали на съблазняване от страна на европейците. Но знатните индиански съпруги имали много любовници, което се смятало за тяхно право и привилегия. За да се запазят по-дълго свежи и млади, жените широко практикували спонтанни аборти.

За кражба и измама се полагали много тежки наказания, затова такива явления били мого редки.

Цялото имущество на индианското племе било собственост на касика и той го раздавал за частно ползване според нуждите на всяко семейство.

Техническите умения на индианците по времето на Колумб били в много ниска степен на развитие. Те сръчно работели с примитивни инструменти, каменни брадви и ножове от черупки, но нямали железни инструменти – затова работата им отнемала много време. Груби дърворезби, изработване на грозни идоли, на дървени предмети от бита и лодки-еднодръвки били единствените им изкуства.

На сватби, други празници и на погребения танцували и пеели. Когато влизали в битка, също пеели бойни песни.

Испанците били изненадани, когато видели, че индианците държат в устата си малки тръбички, от чийто край вдишвали дим. Те наричали тези тръбички „табако“. Това били първите пури, видени от европейците. Те започнали да наричат „табако“ растението, от листата на което се правели тези „тръбички“. Така тютюнът се появил в Европа.