25-годишната Порнима Джавардан почувствала страх и безпокойство, докато се приготвяла да замине за 5-дневния си престой в „gaokor” – колиба, намираща се извън селото ѝ, където момичетата и жените били пропъждани по време на менструацията им.
„През дъждовния сезон е още по-трудно да пребиваваш в “gaokor”, защото водата навлиза в колибата, а понякога покривът протича“ – разказва Порнима, която живее в Ситатола – малко село в централната част на индийския щат Махаращра. Всеки месец обичаят налага тя да остане в колибата, намираща се в края на гората. Много често тя е там сама, а ако има късмет – с още една жена.
Тъй като тези колиби са обществена собственост, никой не поема отговорност за тяхното поддържане. В „gaokor“ няма кухня, тъй като по време на менструация жените нямат право да готвят. Онези от тях, които се намират в колибите през този период, разчитат изцяло на семейството си, което им носи храна и други необходими предмети. Жените обикновено спят на пода – единствено върху тънък матрак, който през деня сгъват и използват като възглавница, на която да седнат или да се облегнат.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
