25-годишната Порнима Джавардан почувствала страх и безпокойство, докато се приготвяла да замине за 5-дневния си престой в „gaokor” – колиба, намираща се извън селото ѝ, където момичетата и жените били пропъждани по време на менструацията им.
„През дъждовния сезон е още по-трудно да пребиваваш в “gaokor”, защото водата навлиза в колибата, а понякога покривът протича“ – разказва Порнима, която живее в Ситатола – малко село в централната част на индийския щат Махаращра. Всеки месец обичаят налага тя да остане в колибата, намираща се в края на гората. Много често тя е там сама, а ако има късмет – с още една жена.
Тъй като тези колиби са обществена собственост, никой не поема отговорност за тяхното поддържане. В „gaokor“ няма кухня, тъй като по време на менструация жените нямат право да готвят. Онези от тях, които се намират в колибите през този период, разчитат изцяло на семейството си, което им носи храна и други необходими предмети. Жените обикновено спят на пода – единствено върху тънък матрак, който през деня сгъват и използват като възглавница, на която да седнат или да се облегнат.
Тъй като колибите се намират в горите, не е необичайно диви животни да се появяват наоколо. Има съобщения за жени, които са умирали докато се намират там, след като са били нападани от змии.
„Посетихме 223 “gaokor” почти 98% от тях нямат дори легло, да не говорим за електричество и други основни удобства. Повечето от тях имат временни бани, направени от бамбук“ – казва д-р Дилип Барсагейд, основателят на фондацията „Society of People’s Action in Rural Services and Health” (“SPARSH“), която неотдавна насочи вниманието на Националната комисия по правата на човека към този проблем.
Тази практика жените да се изпращат в „gaokor” е най-разпространена сред етническите групи Гонд и Мадия. По време на престоя си в колибите момичетата пропускат училищни занятия. Изчислено е, че 23% от момичетата в Индия прекратяват обучението си, когато менструацията им започне. „В много от случаите момичетата, които имат менструация, не са в състояние да вземат изпитите си именно поради тази практика да бъдат изпращани в колиби. Това означава, че малка част от зрелите момичета продължават да учат след този момент“ – допълва д-р Дилип Барсагейд.
„Не ми харесва да стоя в „gaokor”… няма какво да правя и не мога да играя“ – казва 14-годишната Сангита Кумра. „За щастие досега не съм била сама, но се страхувам, че това може да се случи. Веднъж една моя приятелка трябваше да остане сама и дори мисълта за това я разплакваше. Майка ми казва, че това е нашият обичай и ние трябва да го спазваме“.
23-годишната Сатишела Харидас от Ситатола просто е приела съдбата си: „Чувствам се изключително зле от това, че в продължение на 5 дни не мога дори да докосна съдовете в собствената си кухня. Но какво можем да направим? Трябва да следваме нашите обичаи и традиции. През по-голяма част от времето просто стоим и си говорим, когато сме в колибите, защото няма какво друго да правим“ – разказва Сатишела.
В близост до селцето Сатитола, което е обитавано от около 20 семейства, има два „gaokar”. Макар че има случаи на тормоз, жените обикновено са оставяни сами, тъй като на тях се гледа като на нечисти хора по време на менструация. През последните години са направени няколко стъпки към подобряване на условията в колибите, но не и към прекратяване на тази практика.
„Приближихме колибите по-близо до селото и планираме да поставим легла в тях“ – разказва 25-годишният Харидас Кумра, който е член на Gram Panchayat – местен самоуправляващ се орган на селото. На други места администрацията е избрала 100 колиби, в които да предостави някои основни удобства като вода и шкафове с чинии и чаши.
През септември 2017 година Националната комисия по правата на човека в Индия инструктира правителството да предприеме стъпки по изкореняване на тази практика, която комисията определя като „сериозно нарушение на човешките права на жените“.
„Имаме училище, в което преподаваме на 350 момичета и се опитваме да ги научим, че менструацията е нещо естествено. Вярваме, че всичко е свързано с образованието“ – казва Джахан Бхау от организацията „Lok Biradari Prakalp”.
„SPARSH” също се опитва да фокусира вниманието на обществото върху проблема като повиши осведомеността на жените по въпроси като здравето и хигиената. Д-р Барсагейд казва, че организацията е провела 12 семинара в отдалечените села, както и че е работила с центрове за деца, спонсорирани от местните власти. Представители на организацията посещават колибите, за да разговарят с жените относно менструацията. „Тъй като това е чувствителна тема, ние се опитваме да ги образоваме по въпроси, свързани със здравето и хигиената, без да споменаваме думата „gaokor” – разказва д-р Барсагейд.
Освен всичко това се провеждат и кампании, в които участие вземат и знаменитости. Засега надеждата е, че тези кампании ще помогнат за промяна в нагласите на хората. Арпита Бхагат, основател на проекта „Kachra” казва: „Изключително малка част от съвременните мъже индийци са отворени към разговори, свързани с менструацията в общ разговор – това просто остава стигма и табу“.
Източник: theguardian.com
