background img
ян. 22, 2019
263 Views

Интересни истории на писма, открити в бутилка

Автор:

В миналото практиката да пишеш писмо в бутилка и да го хвърляш в морето била доста разпространена. Имало нещо завладяващо в това да излееш мислите си и да ги пуснеш да плават свободно в морската шир, оставяйки пътя им на неизвестността. Всичко било в ръцете на съдбата – там се криела магията. Хората пишели дата, адрес и име с надеждата, че когато писмото им достигне до откривателя на бутилката, той ще разбере цялото съдържание във всички детайли. В подобни писма хората изливали мъката си, споделяли тайните си, а понякога и мъдростта си.

Легендите гласят, че първото писмо в бутилка било хвърлено от гръцкия философ Теофраст, който през 310 г. пр. Хр. хвърлил в Атлантическия океан няколко съда пълни със записки, за да докаже, че водата в Средиземно море идва от Атлантическия океан. Били нужни няколко месеца, за да бъде открит един от съдовете край бреговете на остров Сицилия.

През 2018, разхождаща се по родния бряг, австралийка открила стара бутилка джин с писмо в нея. Когато разтворила бележката от шишето, намерила надпис на немски, съдържащ информация за местоположението и маршрута на кораб, наречен „Паула“. Имало дата, която съответствала на програма, проведена в Германия от 1864 до 1963. Бутилката била занесена в музея, където установили, че съобщението е на около 132 години, което го прави най-старото известно послание в бутилка.

Сега ще ви запознаем с някои от най-невероятните писма в бутилка, които са били открити:

Да се завърнеш у дома

21 години са били нужни на писмо да стигне отново до първоначалния си автор. Когато през 1995 г., 8-годишната Кортни написала и пуснала писмо в новозеландския пристанищен град Пиктън надали е очаквала, че 21 години по-късно то ще се върне отново при нея. Две десетилетия и 800 км по-късно, местен открил писмото, което върнал на вече порасналата Кортни.

(Не)откритите корабокрушенци

През 1794 г. на южните брегове на неизвестен остров в Тихия океан,  японски моряк на име Чуносуке и неговите 43 спътници претърпели корабокрушение. Тъй като нямали провизии, никой от тях не оцелял. Историята обаче запомнила тези корабокрушенци, тъй като капитанът  успял да напише писмо на кората на кокосово дърво, където разказвал за случилото се. Когато бутилката била открита 100 години по-късно, близко до японското село Хиратурамура, мистерията на изчезването на моряците най-сетне била разгадана.

85 години по-късно

По време на Първата световна война през 1914 година, младият британски войник Томас Хю написал писмо до жена си. Запечатал го в бутилка от джинджифилова бира и го хвърлил в Ла Манша. Два дни по-късно, войникът намерил смъртта си, а жена му така и не получила писмото. Историята обаче има продължение. Бележката е намерена в Темза през 1999 г. от рибар. Г-жа Хю отдавна е починала, но рибарят успява да намери дъщеря им, на която придава писмото.

Двете страни на любовта в бутилка

Когато 21-годишният американски войник Франк Хайотек се завърнал в САЩ, написал писмо, което гласяло: „Не мога да предложа награда за този, който намери бутилката, тъй като съм обикновено американско момче, което цени живота и щастието. Приятелството е единственото, което мога да ви гарантирам“. Годината била 1945 г., а писмото Франк затворил в бутилка, която пуснал в морето. Писмото открила 18-годишна ирландка. Така двамата се влюбили и Франк заминал за Ирландия. Любовта между двамата имала широк отзвук в медиите, а по-късно се оказало, че всичко било именно заради медийното внимание.

Ето я и историята на Аке Викинг от Швеция. Неговата любима се казвала Паолина и била от Сицилия. Двамата се запознали благодарение на морското течение, довело писмото му точно при нея. В писмото си, Викинг написал: „Към някого красив, който е далеч оттук“ и оставил информация за себе си.

През 1958 г., две години по-късно, бащата на Паолина открил бутилката и на шега я дал на дъщеря си.Тъй като Паолина не разбирала шведски се нуждаела от малко помощ.  По адрес на писмото, тя казва, че „е толкова чудотворно, че бутилката е пътувала толкова далеч да ме достигне, че трябва да ви изпратя отговор.“ Така двамата дълго си писали, докато Викинг се решил и заминал за Сицилия, където останал при любимата до смъртта си.

Запечатаната гибел

19-годишният Джеремая Брук и неговата 18-годишна братовчедка Нора Хегърти, пътували към семейството си в Бостън, по време на потъването на Титаник. Преди да се качат на борда на злочестия кораб, майката на момчето му дала бутилка със светена вода, която той използвал да запечата последните си мигове на кораба със следните думи: „От „Титаник“, сбогом на всички – Брук“. Година по-късно бутилката е открита в близост до дома му.

Какво?!

„Лузитания“ – британски пътнически кораб бил потопен от германска подводница в открито море. Подводницата подозирала, че корабът транспортира оръжия. Корабът потъвал 20 минути, а жертвите били повече от половината пътници.

Именно пътник на „Лузитания“  пише едно от най-страшните писма в бутилка: „Все още сме на палубата с няколко души. Последните лодки вече заминаха. Потъваме много бързо. Няколко души до мен се молят заедно със свещеник. Краят е близо. Може би тази бележка ще…“ Останалата част на бележката все още не е открита.

Послание до мама

Докато гостува на свои приятели в Лонг Айлънд,10-годишната Сидни Фери от Манхатън, пише писмо, което затваря в празна бутилка от джинджифилова бира. Бутилката е открита през 2013 г., по време на почистването на плажа след урагана Санди. За жалост, Синди е починала 3 години по-рано в Швейцария. Съобщението било изпратено до скърбящата майка на момичето, а бележката гласяла: „Бъди добър към себе си, пич!“.

Аушвиц

Някои писма никога не са стигали до открито море. Като това намерено в Аушвиц през 2009 г.  Писмото било написано 65 години по-рано – на 26 септември 1944 г. от католическия поляк Бронислав Янковик. Историкът, работещ в музея към Аушвиц казва следното: „Те са били млади хора, които са се опитвали да оставят някакво доказателство за съществуването си“. Въпреки че, когато бележката е открита полякът отдавна не е между живите, някои от оцелелите мъже, които е споменал в бележката си с мъка продължават да си спомнят за трагичните събития от войната.

S.O.S.

През 2005 г. близо до брега на Коста Рика, трафиканти на хора изоставили повече от 80 тийнейджъри, нелегални емигранти. Последната надежда на децата била да пуснат писмо в бутилка, с което да извикат помощ. Бележката с думите „Помогнете ни!“ била открита от рибар , който се свързал с хората от близкия остров.Така младежите били открити преди да намерят смъртта си.

Избавлението

През 1979 г. Дороти и Джон, които са на почивка на  Хаваите написали няколко бележки, които сложили в празни бутилки от шампанско и пуснали в Тихия океан. Във всяко писмо оставили  имената си, адреса и по 1 долар за пощенските разходи, за всеки, който реши да се свърже с тях. Три години и 14 500 километра по-късно бутилката се озовала на 16 километра от Тайландския бряг, където виетнамският бежанец Хоа Ван Хгуен я открил. Хоа избягал от Виетнам заедно с брат си и съпругата си, когато Южен Виетнам загубил войната през 1975 г.

Доларът, който Джон и Дорти сложили в бутилката Хоа използвал, за да изпраща писма до семейството си, като кореспонденцията помежду им продължила около две години. Дороти и Джак помогнали и с друго – благодарение на тях цялото семейство на виетнамеца заживяло в Лос Анджелис през 1985 г.

Автор: Божидара Иванова

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title