background img
ян. 23, 2019
289 Views

Великата обсада на Малта

Автор:

През 1565 г. мощна флотилия от 193 турски военни гребни кораба – галери, галиоти и галеаси, поела на поход, за да превземе остров Малта. Начело на флота били капудан-пашата (главнокомандващ на военно-морските сили на Турция) Пияле паша и пиратът Тургут-реис (Драгут). Султанът Сюлейман Великолепни поверил общото командване на Къзъл Ахметли Мустафа паша.

На борда на армадата имало мощен корпус сухопътни войски. Неговата ударна сила се състояла от 6 хиляди елитни султански еничари и 9 хиляди кавалеристи-спахии. Общият брой на турската армия възлизал на 40 хиляди войници.

Тогава Малта била владение на рицарите от Малтийския орден – бивши Родоски рицари, бивши йоанити, бивши хоспиталиери. След изтласкването на християните от Палестина едиствено Орденът на хоспиталиерите останал силата, която продължила борбата срещу мюсюлманското настъпление към Европа. След като през 1530 г. неговите членове се настанили на Малта, ги нарекли „малтийски рицари“.

Обсадата на Малта – “Пристигане на турската флота” ( Матео Перес де Алесио ). Уикипедия.

Срещу турската 40-хилядна армия Великият магистър на Малтийския орден Жан-Паризо де ла Валет събрал едва 540 рицари, 1000 испански и италиански пехотинци, и около 2000 наемници, не всички от които били надеждни. Налице били и 4000 опълченци от местните жители. Така християнската отбрана се държала от около 7500 бойци.

На 18 май 1565 г. турската флота пристигнала при Малта. Сухопътните сили слезли на острова, разгърнали тежка артилерия и започнали да строят обсадни съоръжения. На брега обаче ги очаквала неприятна изненада: водоизточниците били отровени, понеже защитниците хвърлили в тях умрели животни. Сред турската армия бързо избухнала епидемия, войниците изпитвали жестока жажда. Единственият изход за турците бил да превземат крепостта с незабавен щурм. Но това не било лесно.

В продължение на цял месец се водила кървава и изтощителна битка за малкия форт „Свети Елм“, който бил ключ към главната крепост на защитниците на Малта – „Свети Анжело“

Фортът бил защитаван отчаяно от 1500 бойци – главно малтийски опълченци и испански пехотинци, водени от малтийските рицари де Гура и де Миранда, както и от полковник Мас. Под стените на „Свети Елм“ били избити най-малко 6000 турски войници.

Обсадата на Малта;— превземането на форт Сент Елмо, худ. Матео Перез д’Алекио. Уикипедия

Когато на 23 юни турците най-накрая нахлули в разрушения форт, сред неговите защитници били живи само 60 ранени бойци. Турският командващ успял да спаси 9 от тях, други 5 малтийци избягали с плуване. Разярените от тежките загуби еничари съсекли останалите с ятаганите си, а обезобразените тела били приковани към дървени кръстове и изпратени на защитниците на крепостта „Свети Анжело“ като „подарък“. В отговор на това, малтийците незабавно изклали няколкостотин турски пленници. Отсега нататък в битката за Малта никой вече нито искал, нито получавал милост.

Според легендата, след тази пирова победа Мустафа паша казал, взирайки се към мощните стени на „Свети Анжело“: „Ако такъв малък син ни струваше толкова скъпо, каква ли цена трябва да платим за бащата?”

На 15 юли турците започнали обща атака срещу крепостта по суша и море. В пролива обаче лодките с турските десанти били посрещнати от бойни плувци, набрани сред малтийските рибари и ловци на бисери. Те внезапно изниквали от водата, хващали турските войници, хвърляли ги във водата и ги давели. Но основният принос за победата бил на замаскираната оръдейна батарея на крепостта. За броени минути малтийските оръдия потопили 9 от 10-те големи турски десантни кораби, които нападали крепостта през залива.

Атаката била отблъсната, но артилерийският дуел продължил, без да спира, цяла нощ. Тогава един от снарядите ранил смъртоносно турския пират Тургут-реис, който намерил своя край на Малта.

На 7 август турските инженери успели да заложат мина под стената на крепостта „Свети Анжело“. Мощната експлозия убила много защитници и направила широк пролом в стената, в който се втурнали ликуващите еничари. Изглеждало, че „Свети Анжело“ ще падне всеки момент. Но тогава Великият магистър де ла Валет хвърлил в боя последния си резерв – 500 моряци, и атаката била отбита.

Турските войски щурмували още два пъти „Свети Анжело“. Но защитниците на Малта успели да възстановят стените и частично да компенсират загубите с хиляди доброволци, които дошли с галери от остров Сицилия. Турците отново и отново отстъпвали с големи загуби.

Добре укрепената по-малка крепост Мдина – от която кавалерията на малтийските рицари излизала в смели нападения срещу турците, също се отбранявала успешно. Защитавали се смело и още няколко малтийски крепости, които отвличали силите на турците.

Мустафа паша бил готов дори да прекара зимата в Малта, за да принуди защитниците да гладуват. Но епидемия от дизентерия косяла редиците на турците по-ужасно от картеча на малтийските оръдия. Турските моряци искали да се оттеглят към пристанищата на Северна Африка под предлог, че наближавал сезонът на бурите – но истината била, че никому не се умирало под малтийските снаряди и мечове.

османците, худ. Матео Перез д’Алекио (Matteo Perez d’ Aleccio). Уикипедия.

На 7 септември на брега на Малта акостирала испанска ескадра, която докарала подкрепление от 8 хиляди християнски войници. Неохотно Мустафа паша заповядал общо отстъпление. Накрая той върнал свободата на деветима пленници – оцелелите защитници на форта „Свети Елм“. През есента на 1565 г. турските войски напуснали опустошения остров, осеян с плитки масови гробове.

Над 30 хиляди турци загинали при обсадата през 1565 г., която получила названието „Великата обсада на Малта“. Оцелели около 10 хиляди войници, почти всичките болни и ранени.

Защитниците на Малта загубили около 250 рицари, над 2000 обикновени войници и моряци. Загинали още 7000 обикновени граждани и опълченци.  Един очевидец си припомня, че оцелелите: „… приличаха на живи призраци, покрити с рани, но с вяра и радост в очите”.

В памет на Великия магистър на малтийските рицари, под чието мъжествено ръководство Малта издържала страшната обсада, възстановената столица на острова получила името Ла Валета.

Категория:
История

Comments to Великата обсада на Малта

  • На остров Малта не съществува нито един естествен водоизточник! Няма река,няма езеро! Водата за домакинствата се преработва (обезсолява) от Средиземно море!
    Естествено никой малтиец не пие вода от чешмата!
    Та, всъщност въпросът ми е!
    Какви точно водоизточници са отровили малтийците?
    Можеби няколко цистерни със сладка вода доставени от Сицилия и оставени на каменистия Малтийски бряг за по голямо удобство на местните?
    Едва ли!
    Но,не ви обвинявам! Трудно е да проверявате всяка една статия която сте избрали за публикуване, тъй като са твърде много!

    Neso януари 23, 2019 23:37 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title