През ХVІ век едно малко каре испански войници – от 1500 до 3000 души, се смятало за непобедима бойна система.
Ядрото на испанската армия била пехотата – а ядрото на пехотата била ударната част, наречена „терция“. Всяка такава бойна единица се състояла от копиеносци, алебардисти, мечоносци и аркебузири. Техните съгласувани действия напомняли древната фаланга на македонците и били отговор на двойната заплаха, пред която Испания била изправена в тогавашните войни на територията на Италия: швейцарската пехота „гевалтхауфен“ и френската тежка кавалерия.
Докато търсели методи за борба срещу войнствените швейцарци и добре обучените французи, испанците открили, че определен строй войници се справя отлично с тези противници. На бойното поле можело да има няколко терции, които да се разделят на роти или пък да се слеят заедно, образувайки съгласувана и изключително умела отбранителна формация. Основното оръжие на терцията били 5-метрови пики в ръцете на тежки пехотинци, добре защитени от стоманени брони. Гора от такива копия надеждно защитавала терцията срещу пехотата на врага. Когато били подложени на кавалерийска атака, задните краища на пиките се забивали в земята и така посрещали конните врагове, като можели да разпорят всеки кон или ездач. Аркебузирите пък стреляли по противника, ако той се съпротивлявал на пиките и не позволявал на терцията да се придвижва напред. В случай, че врагът успеел да пробие строя, както често правели френските кавалеристи, тогава влизали в действие войниците с алебарди, които с един удар можели да разсекат човек на две, или испанските мечоносци с дълги мечове.
Тази система давала големи предимства: в битката при Грансон пикинерите просто оставали недостижими за вражеските нападения, а стрелците от дълбочина притичвали напред и със залпове нанасяли големи загуби на противника.
Срещу статичен противник терцията била неуязвима. Но по време на движение строят можело да се наруши и това давало на враговете голям шанс да атакуват, преди отново да се въведе ред.
Обичайната тактика на испанците била да строяват пикинерите в правоъгълник с пропорция 1:2, понякога с празно пространство в средата. Дългата страна била обърната към врага. На всеки ъгъл се разполагали по-малки правоъгълници от стрелци – „ръкави“, които напомняли кули на крепост.
Ако в сражението участвали няколко терции, те образували подобие на шахматна дъска. Подреждането в правилни правоъгълници не било лесно, затова имало таблици, които помагали на офицерите да изчисляват броя на войниците в редиците и колоните.
В големи битки участвали до 4-5 терции. В тези случаи те се подреждали в 2 линии, за да се подкрепят с огъня на аркебузите, без риск да засегнат своите. Маневреността на тези формации била минимална, но пък били неуязвими за атаките на кавалерията.
Правоъгълните структури давали възможност за защита против атаки от няколко посоки, обаче скоростта на тяхното движение била много ниска. За построяването на армията в боен ред били необходими много часове.
Испания никога не е имала силна конница и ако не били терциите, нейната армия би била лесна плячка за всички врагове.
С течение на времето терцията започнала да копира римския легион, въоръжили я с мускети и шпаги – а самите испанци повярвали, че са достигнали върха на военната мъдрост.
Разбира се, не било така, по една много проста причина: във военното изкуство не съществува такъв връх. Враговете също търсели начини за борба и открили, че терцията е много уязвима по фланговете, по принцип е бавна и ако успеете да навлезете дълбоко в нея, тя е обречена. Пиките стават безполезни, а стрелците нямат достатъчно умения за ръкопашен бой.
Така в битката при Рокроа (1643 г.) французите победили, като просто заобиколили испанските терции откъм фланговете и след това ги смазали числено. Малките френски мускетарски десетки бързо се придвижвали по бойното поле, нанасяли големи загуби на терциите и испанците просто нямали време да се защитят от всички страни наведнъж. А когато в редиците им се появили големи пробиви, френската бронирана кавалерия нанесла удар.
След тази битка станало ясно, че дните на испанската терция са преброени – полесраженията вече се завладявали от малките съединения със стрелково оръжие.
