Испанското терцио – най-добрата пехота на Ренесанса

През ХVІ век едно малко каре испански войници – от 1500 до 3000 души, се смятало за непобедима бойна система.

Ядрото на испанската армия била пехотата – а ядрото на пехотата била ударната част, наречена „терция“. Всяка такава бойна единица се състояла от копиеносци, алебардисти, мечоносци и аркебузири. Техните съгласувани действия напомняли древната фаланга на македонците и били отговор на двойната заплаха, пред която Испания била изправена в тогавашните войни на територията на Италия: швейцарската пехота „гевалтхауфен“ и френската тежка кавалерия.

Докато търсели методи за борба срещу войнствените швейцарци и добре обучените французи, испанците открили, че определен строй войници се справя отлично с тези противници. На бойното поле можело да има няколко терции, които да се разделят на роти или пък да се слеят заедно, образувайки съгласувана и изключително умела отбранителна формация. Основното оръжие на терцията били 5-метрови пики в ръцете на тежки пехотинци, добре защитени от стоманени брони. Гора от такива копия надеждно защитавала терцията срещу пехотата на врага. Когато били подложени на кавалерийска атака, задните краища на пиките се забивали в земята и така посрещали конните врагове, като можели да разпорят всеки кон или ездач. Аркебузирите пък стреляли по противника, ако той се съпротивлявал на пиките и не позволявал на терцията да се придвижва напред. В случай, че врагът успеел да пробие строя, както често правели френските кавалеристи, тогава влизали в действие войниците с алебарди, които с един удар можели да разсекат човек на две, или испанските мечоносци с дълги мечове.