Малцина са хората, които не са чели “Тримата мускетари” на Александър Дюма или не са гледали поне филмите по трилогията за приключенията на храбрите приятели и майстори на шпагата Атос, Портос, Арамис и д`Артанян.
Но също така не са много онези, които знаят, че Дюма пише книгите си по “истинските мемоари” на маршала на Франция Шарл Баац д`Артанян. Обаче доколко тези мемоари са истински, е под доста голямо съмнение. Независимо, че онзи, който ги е чел, открива в тях почти всички събития, описани от Дюма – тук са и прочутите брилянти, подарени от кралица Ана Австрийска на Бъкингамския херцог, и миледи с нейните коварни планове, и интригите на кардинал Ришельо, и тъжната любов на д`Артанян към г-жа Бонасьо… Между другото, съхранен е и доста скучноватия стил на повествование, характерен обикновено за истински мемоари. Но, така или иначе, те все пак не са написани от прочутия кралски мускетар – а от Гатиел дьо Куртил дьо Сандра (1644 – 1712), френски писател, публицист и мемоарист.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
