background img
май 3, 2017
1528 Views

“Истинските” мемоари на д`Артанян

Автор:

Малцина са хората, които не са чели “Тримата мускетари” на Александър Дюма или не са гледали поне филмите по трилогията за приключенията на храбрите приятели и майстори на шпагата Атос, Портос, Арамис и д`Артанян.

Но също така не са много онези, които знаят, че Дюма пише книгите си по “истинските мемоари” на маршала на Франция Шарл Баац д`Артанян. Обаче доколко тези мемоари са истински, е под доста голямо съмнение. Независимо, че онзи, който ги е чел, открива в тях почти всички събития, описани от Дюма – тук са и прочутите брилянти, подарени от кралица Ана Австрийска на Бъкингамския херцог, и миледи с нейните коварни планове, и интригите на кардинал Ришельо, и тъжната любов на д`Артанян към г-жа Бонасьо… Между другото, съхранен е и доста скучноватия стил на повествование, характерен обикновено за истински мемоари. Но, така или иначе, те все пак не са написани от прочутия кралски мускетар – а от Гатиел дьо Куртил дьо Сандра (1644 – 1712), френски писател, публицист и мемоарист.

Гатиен дьо Куртил служил в ротата на кралските мускетари, където се издигнал до чин капитан. След пенсионирането си през 1688 г. той става професионален публицист и писател.

Романите на Куртил, написани в приключенски дух, както и измислените “мемоари” на различни личности, пълни с пикантни подробности, се радвали на голям успех сред читателите – но предизвикали гнева на краля-слънце Людовик XIV, който съзрял в тях оскърбление към кралското семейство. Авторът бил хвърлен в Бастилията, откъдето успял да избяга в Холандия. Там продължил своята литературна дейност и публикувал “Мемоарите на господин д’Артанян”. През 1702 непредпазливо се завърнал в родината си – но бил заловен и отново хвърлен в Бастилията, където прекарал 9 години и бил освободен малко преди смъртта си.

Литературното наследство на Куртил е доста обемисто, но най-известната му книга си остава “Мемоарите на господин Д’Артанян, капитан-лейтенант от първа рота на кралските мускетари, съдържащи много лични и тайни неща, случили се по време на управлението на Людовик Велики”. Ала текстът, поднесен на читателите като мемоарите на д`Артанян, е в жанра “литературна мистификация” – характерен за творчеството на Куртил. Реалният д`Артанян нищо не е писал и както показват неговите документи, бил слабо грамотен. Вероятно основен източник на информация за д’Артанян е приятелят на знаменития мускетар – дьо Бемо, който бил началник на Бастилията по време на първото затворничество на Куртил.

Дали авторът е използвал само разказите на Бемо или също и някакви записки на самия д`Артанян, остава загадка. Самият Куртил твърди, че разполагал с оригинални бележки на мускетаря, намерени след смъртта му на бойното поле при Маастрихт – но това определено е слабо вероятно, защото “Мемоарите на д`Артанян” са 3 обемисти тома. Ако наистина кралският мускетар ги е писал, просто нямаше да му остане време да върти шпагата и да изживее зашеметяващите си приключения.

Независимо от това, дали мемоарите на д`Артанян са автентични или мистифицирани, повече от сигурно e, че милиони читатели по целия свят ще предпочетат да четат за приключенията на смелите и доблестни мускетари именно в романите на Дюма – вместо в скучноватото съчинение на Куртил. Нали именно затова съществува човешката фантазия – за да украсява реалното и понякога не особено интересно делнично битие.

Категория:
Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title