Героят на Даниел Дефо, Робинзон Крузо, е съвсем необикновена личност. Попаднал в критична ситуация, той не губи присъствие на духа, а черпи сили от вярата си в божественото провидение. Робинзон редовно се обръща към Бога и именно в религията той намира отговори на вечните въпроси за душата и истинската същност на човешката природа. Романът на Дефо, разбира се, донякъде романтизира реалността: истинските моряци, които трябвало да оцелеят в подобни условия, на първо място се грижели за по-насъщни нужди.
Дефо използва сюжета за човешката изолация, за да създаде истински морален християнски роман – но докато пишел своя Крузо, той трябвало да се запознае с опита на съвсем истинските „Робинзоновци“. Смята се, че главният герой има за прототип неколцина различни моряци, които са преживели злополуки на необитаеми или обитавани от диваци острови.
Александър Селкирк. Смята се, че основният прототип на Робинзон Крузо е Александър Селкирк, шотландски мореплавател и пират, известен със своя отчаян и непокорен характер. Той е роден през 1676 година. Понеже не желаел да стане обущар като баща си, младият Александър избягал от къщи и станал моряк. През 1703 г. се присъединил към корсарите на Уилям Дампиер.
Следващата година Дампиер повел експедиция към бреговете на Южна Америка, където моряците му трябвало многократно да се бият с французи и испанци. Непосредствен командир на Селкирк, който вече заемал поста боцман, бил капитан Томас Страдлинг.
Когато възникнал конфликт между Страдлинг и Дампиер, капитанът решил да се отдели от експедицията. Така през септември 1704 г. корабът на Страдлинг „Сенк Пор“ хвърлил котва край бреговете на Мас-а-Тиера, един от островите на архипелага Хуан Фернандес, на около 670 км. западно от брега на Чили. Селкирк влязъл в спор с капитан Страдлинг: той настоявал за ремонт на кораба, убеждавайки екипажа, че по-нататъшното плаване със сериозните повреди по корпуса е невъзможно. В пристъп на ярост Селкирк подхвърлил небрежната фраза, че е по-добре да остане сам на този остров, отколкото да плава на повреден кораб. Страдлинг, доста уморен от избухливия си помощник, му дал мускет, брадвичка, гърне, нож, Библия, семена от растения, малко храна, два фунта тютюн, бутилка ром, някакви дрехи и му предложил да остане на острова, щом така иска. Александър скоро се опомнил и помолил капитана да го върне на борда, но той отказал. Корабът отплавал, оставяйки Селкирк сам с оскъдното му имущество. Впоследствие корабът наистина потънал, както предполагал шотландецът, и около половината екипаж загинали.
Островът бил необитаем, но моряци и друг път били спирали тук, за да извършат ремонти и да налеят прясна вода. Затова Александър се надявал, че скоро на острова ще спре някой английски кораб и той ще отплава с него, след като прекара няколко седмици или месеци на острова. Но хоризонтът все оставал пуст.
Освен самия Александър, единствените живи същества на Мас-а-Тиера били кози, котки и плъхове. Постепенно той опитомил дивите котки, хранейки ги с козе месо и те започнали да посещават жилището му все по-често, отблъсквайки ордите гризачи.
Морякът се хранел с риба, раци, козе месо, кокосови орехи. Дрехите му се износили и той си ушил пелерини от кози кожи, правейки дупките за шиене с пирон. Няколко пъти на острова слизали испанци, но понеже тогава те воювали с англичаните, Селкирк предпочитал самотния живот на острова пред испански плен.
Накрая, на 2 февруари 1709 г. той видял дългоочаквания английски кораб – „Херцог“ с капитан Уудс Роджърс. Капитанът записал в корабния дневник, че екипажът му намерил на острова шотландски моряк, който живял тук сам 4 години и 4 месеца. Според Роджърс по това време Селкирк приличал само на подобие на човек – толкова силно бил окосмен. Капитанът също така отбелязал, че Александър развил голяма физическа сила, тичал невероятно бързо и практически забравил да говори английски. „За нас беше трудно да го разберем, той като че ли изговаряше само половината от думите“, пише Роджърс. Въпреки това Селкирк успял да разкаже на екипажа на „Херцог“ своята невероятна история. Не е известно дали са щели да му повярват, ако не бил Уилям Дампиер – същият капитан, който командвал някогашната фатална експедиция. Сега Дампиер бил член на екипажа на кораба на Роджърс – именно той разпознал в косматия дивак някогашния си подчинен. Селкирк помогнал на моряците да уловят кози, готвил им яхния и ги хранел с местни зеленчуци и плодове, за което Роджърс му бил много благодарен: екипажът му страдал от скорбут. Но когато на „Робинзон“ предложили храна от кораба, се оказало, че стомахът на Селкирк напълно е загубил навика за осолени провизии и не може да ги смила.
След завръщането си у дома, Селкирк се превърнал в истинска знаменитост: във вестниците публикували интервю с него, написали статии. Във всяка кръчма го посрещали с радост и го черпели, само за да слушат невероятната история на живота му на пустинния остров. А днес два от трите острова на архипелага Хуан Фернандес се наричат Александър Селкирк и Робинзон Крузо.
Най-вероятно Даниел Дефо бил запознат с историята на Селкирк, но неговите свидетелства не били единствената основа за написването на романа. Друг вероятен прототип е капитан Робърт Нокс, който бил пленен в Цейлон (дн. Шри Ланка) през 1659 година от местните жители. Нокс прекарал 19 години като пленник и направил много записки за особеностите на живота и традициите на хората там. Вероятно Дефо заимствал впечатленията на Нокс, за да опише опита на Крузо в наблюдението на диваците-човекоядци.
Смята се, че Хенри Питман е друг възможен прототип на Робинзон Крузо. Той бил хирург, изпратен в изгнание на Барбадос за участие в бунт. Докато се опитвал да избяга с лодка, която след това се разбила, Питман бил изхвърлен на брега на необитаем остров в Карибския архипелаг. След като живял там известно време, Питман успял да се върне обратно в Англия, след което публикувал историята за своите приключения. Някои изследователи смятат, че Дефо може да е бил лично запознат с Питман, поради което писателят е получил информация от първа ръка. Освен това, отделни факти от биографията на Питман използва и Рафаел Сабатини в прочутия си роман „Капитан Блъд“.
Едно е сигурно: Селкирк, Нокс и Питман не са единствените моряци, които се били озовали по различно време на необитаеми или обитавани от диви племена острови – в ерата на морските експедиции и открития имало много подобни истории, и Дефо, разбира се, използвал различни източници за своята книга.
„Робинзон Крузо“ е една от ключовите и основополагащи творби на класическия английски роман. Тази история не е просто ръководство за оцеляване на пустинен остров – но и дълбок философски литературен трактат, който разказва за придобиването на истинска вяра чрез връщане на човека към изворите на едно просто съществуване, все още неразвалено от цивилизацията.
