Колода от 52 карти изглежда като нещо напълно обикновено. Почти във всеки дом има поне една, захвърлена в чекмедже, прибрана до старите настолни игри или забравена в кутия от семейна почивка. С нея се играе покер, белот, бридж, пасианс и десетки други игри. Картите служат за фокуси, гадания и забавление, но зад познатите четири бои и три фигури се крие дълга история на търговия, войни, печатарски революции и културни сблъсъци.
Историята на игра на карти не започва в кралските дворове на Франция, нито в казината на Европа. Тя тръгва от Изтока, преминава по Пътя на коприната, достига до мюсюлманския свят и едва след това се появява в средновековна Европа. Всяка цивилизация променя колодата според собствените си символи, владетели и представи за света.
Преди европейските крале и дами
Първите сигурни европейски свидетелства за карти се появяват през XIV век. Средновековни автори ги наричат понякога „сарацински карти“, защото ги свързват с арабския и по-широко с ислямския свят. Самото название подсказва, че европейците не смятали картите за свое изобретение.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
