Преди царете да поведат войските си, преди колонисти да отплават към непознати брегове и преди владетели да решат съдбата на цели народи, мнозина от тях поемали по стръмния път към планината Парнас. Там, сред скалите и мириса на лаврови листа, се издигал храмът на Аполон. В най-святото му пространство една жена сядала на свещения триножник и произнасяла думи, за които древните вярвали, че идват от самия бог.
Тя била Питията, жрицата, чрез която говорел Делфийският оракул. При нея идвали обикновени земеделци, пълководци, законодатели и царе. Някои питали за семейство и наследство. Други искали да узнаят дали да започнат война, да основат колония или да сключат съюз. Отговорите рядко били ясни. Те звучали като загадки, които можели да спасят разумния и да погубят самоуверения.
Свят, в който всичко можело да бъде знак
За древните гърци бъдещето не било напълно скрито. Боговете можели да изпращат предупреждения чрез природата, сънищата и случайните събития. Полетът на птиците, пламъкът на жертвения огън, вълните върху водата, гръмотевиците и подреждането на звездите можели да бъдат разчитани като послания.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
