Защо му е на някой да купува стар мост? Отговор на този въпрос може да даде американският предприемач Робърт Маккълъч.
Когато англичаните решили да се отърват от своят мост, Робърт Маккълъч видял решението на своите проблеми.
През 1968 г. Лейк Хавасу Сити, в щата Аризона е просто сухо и горещо място с население по-малко от 4000 души. Индустриалецът Робърт Маккълъч има желание да промени това и да оживи града.
Как да го постигне? Отговорът е от другата страна на океана – в Англия. По същото време Лондонският мост е обявен на търг. Разбира се, че Робърт ще се възползва като го купи. Все пак не може да се каже, че му липсват пари. Мостът е пренесен през океана и по-късно е сглобен изцяло в пустинята.
В началото на 60-те години на миналия век англичаните виждат проблем: Лондонският мост е пред разрушение. Преживял Втората световна, издържал 130 години, но все пак стар. Мостът не бил създаден за модерния трафик и това го разрушавало. На всеки осем години мостът потъвал с 2.5 см., според точни измервания. Ремонтирането не било опция. Решението било доста просто – построяване на нов и по-устойчив мост.
Предложението мостът да бъде продаден в САЩ дава член на столичния съвет, малко преди мостът да бъде изхвърлен на сметището. Слухът за продажбата на Лондонския мост, е изненада за повечето американци, но за един от тях е прекрасна възможност.
Родом от Мисури, индустриалецът Робърт Маккълъч, има милиони от фирми, продаващи машинно масло, мотори и резачки. Да даде слава на градчето Лейк Хавасу Сити в Аризона и да го превърне в туристическа дестинация е новата му цел. Как да привлече повече посетители обаче?
Точно в този момент бизнес съдружникът му К. Ууд му подхвърля, че Лондонският мост е в процес на продажба. Така те решават, че това е нещото, от което Лейк Хавасу има нужда.
Маккълъч и Ууд трябва да победят в търга.
Демонтирането на моста струва на Лондон 1.2 млн. долара и двамата се възползват от това като предлагат двойно повече, за да стане тяхна собственост. Продажбата се осъществява през април 1968 г. Крайната цена е 2 460 000 долара, а Робърт Маккълъч официално е новият притежател на Лондонският мост.
Как се транспортира цял мост от Англия до САЩ? Преди да разглобят моста, работниците надписали всяка една тухла и мястото на което се намирала. После пакетирали моста, натоварили го и го изпратили през океана като крайният адрес бил в Лонг Бийч, Калифорния през Панамския канал.
Веднъж пристигайки, малка армия от камиони ескортира парчетата от Лондонският мост през пустинята до новият им дом – Лейк Хавасу. За да може да издържи на трафика, работници строят стоманена основа, над която по-късно е поставен оригиналния гранит.
За да бъде докаран до САЩ и построен наново са похарчени 7 млн. долара. Процесът отнема три години.
Официалното откриване на Лондонският мост в САЩ е на 10 октомври 1971 г.
По случая Маккълъч дава богат прием включващ въздушно шоу, тържествен марш, фойерверки, летящи балони и празнична вечеря. В менюто влизат омари и печено телешко – точно както е било и на първото откриване на моста през далечната 1831 г. по времето на крал Уилям IV.
Участник в церемонията по откриването на моста бил лондонският кмет. Присъствали са и други знаменитости, които придавали звезден и малко шикозен блясък на събитието.
Заветната цел Маккълъч и Ууд е изпълнена.
През 1974 г. населението на Лейк Хавасу се увеличава от няколко стотин жители до над 10 000. Година по-късно статистиката показва, че именно мостът е докарал на градчето близо 2 млн. туристи повече през предходната година.
Въпреки, че Робърт Маккълъч напуска този свят през 1977 г., делото му си остава. Градът процъфтява и днес наброява над 50 000 постоянни жители.
Автор: Божидара Иванова
