Всички знаят имената на пътешествениците от времето на Великите географски открития. А какво се е случило с тези, на които не им е провървяло, които не са се завърнали от своите грандиозни експедиции? Считаме за наш дълг да разкажем за мореплавателите, които не са успели да се справят с трудностите по пътя. Настанете се удобно!
От Северно море в Тихия океан, 1553 г.
Експедицията под командването на Хю Уилоби отплавала от брега на Англия на 23 юни 1553 година. В състава ѝ влизали три кораба: „Едуард Бонавентура“, „Бона Есперанса“ и „Бона Конфиденца“. Всички те се впуснали в търсене на североизточен проход от Северно море в Тихия океан (покрай северните владения на Русия).
Хю Уилоби бил отличен военен, но много посредствен моряк. На 3 август, след силна морска буря, корабът „Едуард Бонавентура“ изчезнал. Другите два успели да достигнат до Нова Земя. И до там – ледът ги спрял.
Експедицията се върнала назад, за да презимува на полуостров Кола. Условията там изглеждали добре – река Варзина била наблизо, имало много риба и дивеч, но се случило нещо неочаквано.
Трудно е да се каже какво точно се е случило, но през пролетта рибарите открили двата кораба – единият бил празен, а вторият криел 63 трупа. Всички приличали на статуи – един отварял шкафа, друг ядял, трети седял на бюрото, същото се отнасяло и за кучетата.
Истинска загадка е какво се е случило с тях. Трудно е да си представим как толкова много хора биха могли да бъдат застигнати от едновременна смърт. Според една версия, причината за това е въглероден оксид. Но това е само догадка.
Между другото, изчезналият „Едуард Бонавентура“ имал много по-голям късмет. Корабът се приближил до континенталната част близо до Архангелск, а капитанът му Ричард Чанслор потеглил за Москва, където получил аудиенция при Иван Грозни. Впоследствие той става основател на английска компания, която получава монополни права за търговия с Русия.
От Русия до Индия, 1717 г.
Княз Александър Бекович-Черкаски, по заповед на Петър I, заминава за Индия, за да подчини хановете в Хива и Бухара. Самият княз е потомък на кабардиански благородници и кръщелното му име било Девлет Гирей мурза.
Тръгвайки от Астрахан, на отряда предстояло да прекоси Каспийско море. Експедицията се състояла от 100 кораба и 6000 души, като нищо не предвещавало проблеми. След това, обаче, се задала буря. Значителна част от корабите потънали, включително корабът със съпругата и двете дъщери на княза.
Оцелелите, обаче, продължили напред. При приближаването към Хива ханските войски нападнали експедицията. Те били 5 пъти повече, но това не им дало очакваното предимство. Боевете продължили 3 дни, след което ханът повикал княза за преговори. Ханът успял да убеди Бекович да раздели армията на пет отряда и да ги изпрати в различни градове за временно пребиваване. Разбира се, войските били унищожени.
Оцелелите войници били продадени в робство, а самият княз бил обезглавен. Злите езици, обаче, твърдят, че Бекович не е обезглавен – за това, че предал войските си, той получил помилване от хана и доживял остатъка от живота си в неговия дворец. Никой не знае дали това е истина или не.
Околосветска експедиция, 1788 г.
Френският мореплавател Жан-Франсоа де Лаперуз изчезва с всички членове на експедицията в района на остров Ваникоро от групата Санта Крус в Западен Тихи океан.
На плаването тръгнали 220 души с два кораба – „Астролабия“ и „Бусол“, а самата експедиция била организирана лично от Луи XVI. Пътешествениците отплавали на 1 септември 1785 г. и заобиколили нос Хорн, посетили остров Великден и Калифорния и след това тръгнали на северозапад. Но по-нататък ги очаквали само нещастия.
Една лодка била отнесена край бреговете на Аляска по време на морска буря. В нея имало 21 члена на експедицията. После между екипа и местните жители на остров Самоа имало схватка, при която загинали 12 души, включително капитанът на „Астролабия“.
През януари 1788 г. корабите срещнали английска ескадра край бреговете на Австралия и предали писма до родината си. Повече новини за експедицията не са се появили. Говори се, че когато Луи XVI бил поведен на екзекуция през 1793 г., той питал дали има новини от Лаперуз.
Между другото, през 1826 г. на остров Ваникоро са открити останките на френски кораб. Може би това била „Астролабия“. Местните жители разказвали за четиримата моряци, оцелели и останали на острова, последният от тях умира през 1825 година.
От Атлантическия в Тихия океан, 1845 г.
Може би фразата „както назовете кораба, така и ще плава“ има някакъв смисъл. Корабите, които тръгнали на тази експедиция, били наречени „Мрак“ и „Ужас“. Ръководител на плаването бил Джон Франклин – опитен моряк и полярен изследовател (той вече бил на 59 години). Франклин бил воден от целта да покори Северния ледовит океан.
Експедицията отплавала по море на 19 май 1845 г. и изчезнала с 129 души на борда. Когато станало ясно, че моряците няма да се върнат, били организирани спасителни мисии, приблизително 39 – от 1848 до 1854 г. Всички те били неуспешни, но с времето започнали да се появяват ужасяващи находки: скелети, гробове, бележки, които изясняват поне малко от случилото се.
И двата кораба били обхванати от лед през септември 1846 година. Те не можели да помръднат от местата си половин година. На 22 април 1848 г. оцелелите моряци решили да отидат в континенталната част, преправяйки лодките на шейни. Очаквали ги 2000 км път – от 105-те членове на експедицията, които тръгнали, никой не оцелял.
Спасителна мисия открила останки от експедицията в устието на река Бак. Станало ясно, че скоро храната на моряците ще свърши и хората започнали да ядат мъртвите си другари. Това обаче не им помогнало.
Самият Франклин умира на кораба „Мрак“ на 11 юни 1847 г., както се казва в бележката. Корабът е намерен през 2014 г., а през 2016 г. открили „Ужас” – корабите се спасили от плена на леда, но скоро потънали.
Автор: Десислава Михалева
