Първите сражения в човешката история представлявали просто сблъсъци на две големи групи въоръжени хора – племена, орди, войски… Дори след като вече били оформени армии в смисъла, който влагаме днес, дълго време самата битка или сражение се извършвала, като двете бойни части се сблъсквали челно една с друга на бойното поле – и там вече победата или поражението се решавали от броя бойци, по-доброто въоръжение и личната храброст на воините. Доста време изминало, преди да се утвърди идеята, че изходът зависи преди всичко и най-вече от начина, по който са построени и ръководени двете войски. Т.е. – от организацията на битката. Първият военачалник, който съзнателно и целенасочено построява армията си в определен боен ред, отчитайки разположението на противника, особеностите на местността и възможностите на собствените си бойци, е Епаминонд.
Епаминонд
Той е роден в гръцкия град Тива през 418 г. пр. Хр. През 371 г. пр. Хр. е избран за беотарх (висша длъжност в областта Беотия, където се намира и родната му Тива). Същата година избухва война между Атина и Спарта, от една страна, и Тива с беотиийските градове – от друга. Спартанската армия, предвождана от цар Клеомброт, нахлула в Беотия и се разположила на стан до град Левктра. Тиванската армия се предвождала от Епаминонд.
Както за доста сражения от онази епоха, също и за битката при Левктра няма точни данни за числеността на войските. Различните тогавашни историци дават различни сведения. Например, Плутарх твърди, че спартанците разполагали с 10 хиляди хоплити (тежко въоръжени пехотинци – с копие, меч, щит и доспехи) и 500 конници. За тиванците няма информация, но се смята, че имали превъзходство по численост. Това, което е сигурно е, че тиванската конница била по-силна от спартанската – което изиграло немаловажна роля в хода на сражението.
Във военната история битката при Левктра е интересна с това, че за пръв път се нарушава дотогавашната традиция воюващите армии да разпределят силите си приблизително поравно по цялото протежение на бойния си строй – след което следва прекият сблъсък, ръкопашен бой и там вече каквото сабя покаже. Епаминонд решил да построи част от войската си в дълбочина от 50 реда, за разлика от обичайната дотогавашна практика за построяване максимум между 8 и 12 реда.
Горе: Традиционният хоплитски ред при битка и настъпление
Долу: Стратегията на Епаминонд при Левктра. Силното ляво крило настъпва, докато слабото дясно отстъпва. Червените блокчета показват разположението на елитни войски вътре във всяка фаланга
Сражението при Левктра още в началото започнало неудачно за спартанците. И от двете страни първи влезли в боя конниците. Самите спартанци били смятани за непобедими пехотинци – което обаче не можело да се каже за кавалерията им. Тиванската конница разбила спартанската, обърнала я в бягство и така я принудила да връхлети върху собствената си пехота. Първите бойни редици на спартанските хоплити се разбъркали. В това време Епаминонд изтеглил левия си фланг по диагонал с цел да привлече там повече спартанци и по този начин да получи превъзходство на десния си фланг – където да нанесе решаващия удар. Цар Клеомброт обаче разгадал замисъла му и започнал да престроява редиците си, за да удари левия фланг на Епаминонд. Но, преди да успее, триста тивански воини атакували стремително спартанците, които се намирали в движение и били объркани от собствените си маневри.
Независимо, че всички с основание ги смятали за най-добрите бойци на тогавашния свят, тогава те се озовали срещу тиванската пехота, която била построена в необичайната дълбочина от 50 реда. Изненаданите противници не издържали на мощния удар и както пише Плутарх: „… настанало такова бягство и клане, каквото на спартанците никога не им се било случвало“. Самият цар Клеомброт паднал в битката, както и други спартански военачалници.
Диодор твърди, че в битката при Левктра загинали над 4 хиляди спартанци и само 300 беотийци. Славата на спартанците като непобедими помръкнала. Оказало се и оттук-нататък вече било добре запомнено, че добрата организация на битката може да победи и най-непобедимата армия.
