Изкуството да се татуира тялото се появило много преди архитектурата, музиката и модата. Украсяване на кожата с неизтриваеми плетеници практикували древните гърци, траките, галите, германците и шотландците, африканските и австралийските аборигени, индианците в Северна и Южна Америка.
Съвременните любители на този вид украса често не са наясно, че татуировките може да притежават таен смисъл, като въздействат мистично върху своите носители. Най-старите образци на рисунки върху кожата са открити от археолози по мумии в Египет и Нубия – тяхната възраст е на около 4 хиляди години. В Древен Египет вярвали, че татуировката на малка птица до окото коригира зрението.
Но от татуировки се увличали още първобитните хора. Телата на най-достойните мъже в дадено племе бивали „украсени“ от само себе си със сложни белези, получени на лов и в битки, които били признак на храброст. Така на мода дошли специално направените белези. Под кожата започнали да вкарват бои, съставяйки причудливи орнаменти. С течение на времето татуировките се превърнали, от просто украшение, в знак на племето, клана и рода. Те показвали социалния статус, а други пък дарявали особена магическа сила на притежателя си, превръщайки се в своеобразни амулети.
При древните римляни обаче, татуировките се смятали за нещо срамно: с тях белязвали престъпници и роби. Калигула обичал да се гаври с порядъчни граждани, като заповядвал да бъдат татуирани само за развлечение. В средновековен Китай се практикувало татуиране като съдебно наказание.
Древните гърци татуирали шифровани съобщения върху кожата на съгледвачи и тайни куриери. Херодот описва странен случай, когато заговорници изпратили писмо на свои съучастници по следния начин – първо обръснали косата на куриера, татуирали посланието върху главата му, сетне изчакали косата да порасне и го изпратили да занесе съобщението. Когато пристигнал при получателя, просто обръснали отново косата и прочели написаното.
„Тату“ е полинезийски дума, която влиза в лексиката на европейците след експедицията на Джеймс Кук до Таити. Местните жители прилагали процеса на татуиране по доста варварски начин: рисунката буквално се издълбавала върху лицето, тялото и крайниците с остро чукче, потопено в боя, или със заострена кост. В зависимост от сложността на татуировката това траело от няколко часа до няколко дни, с прекъсвания за сън и храна. Онзи, който не издържал, се смятал за прокълнат и го изгонвали от племето.
През 60-те години на ХIХ век модата на татуирането обхванала и светското общество в Европа. Принцът на Уелс, който по-късно станал крал под името Едуард VII, си направил няколко татуировки. Неговият пример бил последван от престолонаследника Георг V. Не изоставали и царски особи от други страни: кралят на Дания Фредерик, гръцката кралица Олга и руският велик княз Михаил Александрович. Дори Уинстън Чърчил имал татуировка, изобразяваща котва.
Рисунките по кожата станали особено популярни в началото на XX век сред войниците и моряците. Във флота популярно изображение била костенурка – тя означавала, че морякът е пресякъл екватора. Изображенията на свиня и петел „предпазвали“ моряците от корабокрушение.
Някои татуировки имат чисто прагматична цел. Например, страдащата от амнезия дъщеря на перуанския милиардер Барух Ивчер си е татуирала номера на своята банкова сетка. А един панамец помолил майстор на татуировките да изпише върху рамото на дъщеря му, която била много разсеяна, следното: „Който я намери, нека да я достави на адрес…“
Има истински фанатици, които смятат татуировките за свое призвание и дело на целия си живот. Шампион в това отношение е най-татуираният човек в света – шотландецът Том Лепард, който живее на остров Скай. Цялата повърхност на кожата му е покрита с татуировка, повтаряща орнаментите на леопардова кожа. Не са татуирани само малки участъци между пръстите на краката и вътре в ушите. На второ място е англичанинът Уилфред Харди, при когото 96% от тялото му е татуирано – дори езикът, венците и веждите.
Том Лепард