background img
авг. 6, 2017
68 Views

Науката зад музиката – обяснения на 5 от най-честите човешки реакции, когато слушаме музика

Автор:

Кърт Вонегът веднъж пише, че музиката е единственото доказателство, че Бог съществува. Но ако попитаме науката, тя би ни казала, че небесното няма нищо общо с начините, по които реагираме, когато слушаме музика.

1. Защо настръхваме, когато чуем любима песен или част от песен?

Настръхването, тръпката, когато чуем любима песен, произтича от нервните окончания, които свързват слуховата сетивна система (частта от мозъка, която обработва звука) и островната кора (lobus insularis или частта от мозъка, която обработва емоциите). Когато настръхвате при чуването на любима песен, това означава, че връзката между тези две части на мозъка е силна. Но кое точно предизвиква настръхването?

Когато слушаме музика мозъкът ни обработва мелодиите и предвижда възможните им повторения или музикални фрази. Когато нещо неочаквано (но приятно) се случи в дадена песен, мозъкът ни реагира. При някои хора тази реакция може да доведе до физическо-емоционално усещане – настръхването.

Учените определено знаят какво го причинява, но не са сигурни дали тази реакция на мозъка се придобива или е заложена генетично, тоест не знаят дали при някои хора това е естествена реакция или не.

2. Защо продължаваме да си припяваме една и съща песен цял ден?

Повторенията в песните е един от плюсовете в съвременната поп музика. Всъщност информацията показва, че през последните 55 години песните са станали с много повече повторения. Разбира се, продуцентите не биха заложили на това, ако то не се изискваше, което повдига въпроса – защо мозъците ни обичат повторенията толкова много?

Истината е, че така наречения „exposure effect” може да ни даде отговора, който търсим. Мозъкът ни се наслаждава на нещата, които вече знае – мелодия, ритъм или припев. Този ефект е толкова силен, че активира мозъчните центрове и в крайна сметка започва да определя музикалните ни предпочитания. Точно затова понякога сме склонни да си припяваме песен, в която има много повече повторения, по цял ден, дори и да не я харесваме и да не ни се иска да си я пеем.

3. Защо след време песните губят „магията си“?

Оказва се, че има „познатост“, която е приятна за мозъка, но има и „прекалена познатост“, която не му харесва. Последните проучвания показват, че мозъкът ни има праг, що се отнася до реакциите му относно познатите му неща. След като тази крайна точка е достигната, познатите части от песента вече не задействат центровете в мозъка и песента става скучна.

Учените вярват, че мозъкът преминава през два етапа, докато слушаме музика. Първият е очакването на любимата ни част от песента, а вторият, когато го чуем и достигнем до „върха“ или кулминацията, което води до отделяне на ендорфин. Смята се, че колкото по-позната ни става дадената песен, толкова „по-изморен“ е мозъкът ни и вече не е в очакване на кулминацията. Сложността на самата музика също играе роля, защото учените смятат, че колкото по-сложна е дадена песен, толкова по-бавно я обработва мозъкът и тя ни омръзва по-бавно.

4. Как определяме кой стил музика ни харесва?

Вероятно знаете за проучванията, при които група хора биват помолени да кажат кой продукт предпочитат, но със затворени очи. Хората знаят предварително единствено цената на продукта. И тъй като сме склонни да свързваме високата цена с качеството, хората по-често споделят, че предпочитат продукта, за който знаят, че е по-скъп. Дали това важи и за музикалния ни вкус? Един скорошен експеримент твърди, че това действително е така.

Прави се проучване, при което от хората се изисква да кажат кое изпълнение на пиано им харесва повече – едното е от световноизвестен пианист (висока цена), а другото от студент в музикално училище (по-ниска цена). Учените обаче сменят надписа на изпълнението, карайки участниците да вярват, че изпълнението на известния пианист всъщност е изпълнение на студент и обратно.

Резултатите показват, че хората инстинктивно избират изпълнението, за което смятат, че е изсвирено от професионалист. С други думи – индивидуалните възгледи за музиката са оформени най-малкото от индивидуалните възприятия за нейната стойност.

5. Защо музиката ни кара да танцуваме?

Изследванията показват, че по-ритмичните мелодии задействат моторната ни система. В същото време мозъкът ни помага за координацията, точността и времето ни за танц. Координираните движения носят удоволствие за мозъка, което съчетано с ритъма, просто го кара да се „чувства“ уникално, като по този начин възбужда нашето желание да танцуваме.

Категория:
Наука

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title