На 3.04.1817 година на един път в близост до Бристъл, е открита изтощена, но красива, около 25-годишна млада жена. Тя говори език, който никой не разбира, показва признаци на силна умора и носи чуждестранни дрехи, приличащи на национално облекло на нечия държава. Момичето е облечено в черна рокля, около раменете си носи памучен черен шал и главата ѝ е покрита. Тъй като никой не я разбира, тя е отведена в дома на магистрата г-н Уоръл.
Съпругата на магистрата, г-жа Елизабет Уорал, изпитва съжаление към младата жена и я изпраща заедно с икономката в един хан, където непознатата получава храна и легло. На следващата сутрин г-жа Уорал се появява в хана, за да узнае повече за жената, но никой не разбира езика ѝ. В крайна сметка след усилени опити и много страдание, мистериозната жена разбира какво искат от нея, посочва с пръст към себе си и изплаква: „Карабу“.
На следващата сутрин г-жа Уорал отвежда Карабу в болница в Бристъл. Междувременно много хора научават за случилото се и са изключително любопитни да се срещнат с нея. Тогава г-жа Уорал си спомня за един образован джентълмен, който е пътувал много в живота си и решава да го срещне с Карабу.
Образованият джентълмен разговаря с Карабу чрез жестове и разбира, че (според нейните думи) тя е дъщеря на мъж с ранг и че е принцеса, „носена на раменете на слугите“. Нещо повече, тя добавила, че докато стояла в градината си, била отвлечена и продадена на капитан на кораб, който в този момент напускал брега. След 5 седмици в морето, когато корабът бил близо до сушата, тя скочила от борда. Лутала се в продължение на 6 седмици, докато най-накрая не била открита на пътя към Бристъл.
Когато всички научават, че Карабу е принцеса, започват да се държат с нея както подобава и тя дори живее в лукс за около десетина седмици. Всъщност обаче, Карабу не е никаква принцеса и не отнема много време, за да бъде разобличена лъжата ѝ.
Това станало ясно, заради почеркът ѝ, който бил изключително необичаен. Когато част от него е показан на архиепископ Уатли, той отвърнал, че това са „просто няколко ченгелчета, няколко думи и безсмислени изречения на португалски“. Архиепископ Уатли заявил, че „това е написано на непознат за хората език“.
Когато една домашна помощница случайно разкрива принцеса Карабу, наричайки я с истинското ѝ име – Мари Бейкър, измамницата си признава за измамата, започвайки веднага да говори на английски език. Тя потвърдила, че е Мари Бейкър и че е родена в Девън през 1791 година.
Въпреки, че се оказва лъжкиня, г-жа Уорал я съжалява още веднъж и плаща пътуването на Мари Бейкър до Филаделфия. За съжаление, нещо се случва по пътя и Мари се появява на Света Елена, отново твърдейки, че е принцеса Карабу. По-късно се отправя към Америка и в крайна сметка, след няколко години се връща в Лондон. Погребана е в немаркиран гроб в Бристъл.
