Според официални данни през 1991 г. в трезорите на Държавната банка били преброени 11 милиарда долара по-малко от очакваното. Положението не било по-добро и със златните запаси на страната, от които буквално се изпарили 2400 тона благороден метал. Тези цифри шокирали одиторите, но както се оказва, било още по-лошо.
Към 1985 г. в златния фонд на СССР е имало 2400 тона злато. Необходими били само 6 години, за да изчезне без следа от най-защитените обекти в страната. Нито националните разузнавателни служби, нито най-авторитетните детективи в света не успели да открият изчезналото.
Изчезването на златния резерв било съпроводено със странна смърт. Първата жертва бил Николай Кручин, управител на ЦК на КПСС, който бил намерен под собствените си прозорци. Това лице е пряко отговорно за депозитите на КПСС в чуждестранни банки. Следващият умрял е Георги Павлов, който заемал същата длъжност до Кручин. Той също пада през прозореца, което било странно съвпадение.
Никакво съмнение не останало, след като Дмитрий Лисоволик, началникът на американския сектор на ЦК на КПСС и имащ достъп до информация за „партийното злато“, починал. Лесно е да се предположи, че той също е умрял, като е паднал през прозореца на апартамента си. Разследването показва, че причината за смъртта и на тримата партийни функционери е самоубийството.
Мистерията продължава да убива хора, свързани със съкровищата, а по-късно – някой загива при инцидент, друг от нападение на улицата, а трети умира, подложен на изтезания. Мъчителната смърт от неизвестни застига през 1994 г. бившия полковник от КГБ Леонид Кучерук, който се смятал за един от обвиняемите в „златното дело”.
Всички, които чуха за златото на КПСС, имаха логичен въпрос: откъде са дошли 11 милиарда долара и 2400 тона злато? На първо място, партийните вноски, които редовно се плащали от членовете на партията, осигурявали добър приток на пари. През 1985 г. в страната имало повече от 20 милиона. Част от средствата отивали за заплати, а останалата част за сметки.
Друг източник на пари бил Фондът за мир, попълнен с доброволно-задължителни дарения от физически лица, както и от цели работни колективи. От голяма полза била продажбата на тематична партийна литература, която също била наложена на почти всички не само в СССР, но и в други страни от социалистическия лагер.
Заслужава да се отбележи също, че в този „котел“ се изливали и данъците, които православната, католическата и униатската църкви плащали по това време. Можело да продължите дълго време – големи и малки потоци, струйки и цели порои се вливали в хазната на партията от всички страни. Разбира се, КПСС като разумен собственик инвестира печелившо, придобивайки злато и твърда американска валута върху тях на външния пазар.
Отчаян опит за намиране на липсващите ценности е направен през 1991 г. от вицепремиера на РСФСР Егор Гайдар. Политикът наел детективската агенция Kroll, една от най-известните и ефективни компании в света, за да търси липсващите ценности и да разследва кражбата. Американците получили значителен хонорар от 500 хиляди рубли и ревностно започнали да работят.
Разследващите не постигнали глобален успех, доказвайки само няколко незначителни епизода на кражби и злоупотреби, свързани с пари и злато. За да продължи разследването, агенция Kroll поискала още 500 хиляди рубли, но те били отказани и търсенето приключило дотам.
Днес съществуват две основни версии за това къде са изчезнали съветските милиарди. Повечето експерти смятат, че преди разпадането на Съюза всички пари и злато са били депозирани в чуждестранни банки, които дълго време са били финансови партньори на СССР. В случая била проведена мащабна операция за транспортиране на стотици тонове злато в чужбина, която била извършена с участието на истински професионалисти.
Вторият вариант, който също има основание да съществува, предполага, че парите не са прехвърлени никъде и златото не е напускало страната. Всички ценности са останали на територията на бившия СССР, но изчезнали в джобовете на сръчни търговци, които някога са заемали високи партийни постове.
Мнозина си спомнят милионерите сред бившите партийни и комсомолски лидери, които в началото на 90-те поникнаха като гъби след дъжд, инвестирайки в бизнес и изкупувайки заводи, фабрики и находища. Напълно възможно в основата на капитала на много от тези хора да е откраднатото „злато на партията“.
