Детективският жанр е един от най-популярните в световната литература. Истории за хора, решаващи криминални загадки, съществували още в древна Индия. Но първото истинско „криминале“, в което детектив разплита сложен казус, се появява през 1841 година. Това е разказът на Едгар Алън По „Убийството на улица Морг“. Подир героя на това произведение, Огюст Дюпен, последвала цяла плеяда известни „литературни детективи“ – от Шерлок Холмс до Еркюл Поаро и много други. Повечето от тях не са плод на чиста фантазия – авторите вземат черти от характери на свои познати, доразвиват ги и се получават литературни персонажи.
През 1830 г. Едгар Алън По прочел в някакво списание в гр. Филаделфия биографията на съвсем истински френски детектив – Франсоа Видок. Предполага се, че именно оттам авторът е заел както местоживеенето на своя герой, така и интереса му към разкриване на престъпления. Неговият Дюпен се оказал предшественик на персонажа, който мнозина смятат за най-великия детектив на всички времена и народи – Шерлошпиок Холмс.
Този майстор на „дедуктивния метод“ се появява за първи път през 1887 г. в разказа „Етюд в червено“ и веднага придобива огромна популярност. До ден-днешен Холмс остава един от най-често използваните детективски образи във всички видове разказвателно изкуство – от литературата до компютърните игри. Десет години преди неговото създаване авторът му – контрАртър Конан Дойл, работел в Кралската болница на Единбург, където се срещнал с хирурга Джоузеф Бел. Той бил прочут със своята наблюдателност – често поставял точни диагнози просто, като оглеждал внимателно пациентите, което изумявало другите лекари.
Друг прототип на Шерлок Холмс е също лекар – сър Хенри Литълджон. В продължение на 50 години той многократно помагал на полицията в различни разследвания. Именно д-р Литълджон консултирал Конан Дойл по криминологични въпроси.
През 1920 г. белгийският детектив Еркюл Поаро, създаден от англичанката Агата Кристи, разкрил първия си случай. Както самата писателка признава, гениалният белгиец няма ясен истински прототип. Тя черпела вдъхновение за този герой от други произведения от детективския жанр и не на последно място от историите за Шерлок Холмс.
Друг персонаж на Агата Кристи, мис Джейн Марпъл, се появила почти случайно. Всичко започнало, когато решили да поставят в театъра новелата на Кристи „Убийството на Роджър Акройд “. Режисьорът Майкъл Мортън, след като прочел първия вариант на пиесата, заменил възрастната лейди Каролайн с младо момиче. Агата Кристи била много разстроена и, напук на този режисьор, направила следващата си героиня стара жена. Мис Марпъл получила своя външен вид и характера си от приятелките на бабата на авторката – Маргарет Милър, при която Агата Кристи гостувала в детството си. Писателката твърди, че „мис Марпъл би се вписала идеално в тази група възрастни дами“.
Комисарят Жюл Мегре, създаден от белгийския писател Жорж Сименон, се появил за пръв път през 1931 г. в книгата „Петерс Латвиеца“. Според автора образът на комисаря Мегре се появил, докато се опитвал да си представи „най-обикновен парижки полицай“. По-късно Сименон добавя и отделни подробности от външния вид на собствения си баща. Някои съвременници виждали в литературния герой чертите на истински парижки комисар на полицията – Марсел Гийом, известен с решаването на много нашумели случаи.
Прочутият американски литературен детектив Ниро Уулф съвсем не би трябвало да бъде изобразяван чак толкова дебел, както го рисували по илюстрациите – при ръст 180 см тежал 123 кг, което не е много над нормата. Американският критик Александър Уулкот, след като прочел през 1935 г. романа „Лигата на уплашените мъже“, „познал“ в детектива самия себе си. Той поканил на обяд автора Рекс Стаут, с когото не се познавали. Писателят категорично отричал, че именно критикът е прототип на неговия герой, но Уулкот останал на своето мнение. Дори след много години Рекс Стаут твърдял, че за „по-възрастен роднина“ на Ниро Уулф би могъл да се смята единствено Майкрофт – братът на Шерлок Холмс. Той също е с масивно телосложение, не обича да излиза от кабинета си и предпочита да разплита криминалните загадки, като само напряга блестящия си мозък.
Разбира се, далеч не всеки литературен или филмов детектив има реален житейски прототип. Но това не пречи на милиони хора по света да четат книгите и да гледат филмите за тях със затаен дъх.
–
