1. Антонен Арто
Поетът, режисьор, драматург и актьор Антонен Арто е ключова фигура в сюрреалистичното движение и е известен с множество неща, включително с неговите наелектризиращи и ексцентрични изпълнения, както и с творбата му „Театърът и неговият двойник”. Освен всичко това обаче, Арто е известен и с лудостта си, която придобива форми, които са колкото забележими, толкова и трагични. Винаги страстен и необикновен, Арто се доближава до лудостта едва по-късно в живота си, но когато я достига, остава с нея завинаги. Той започва да обижда публични фигури, да заплашва случайни минувачи със своя „магически бастун“, а веднъж дори се насочва към Ирландия в търсене на жреци, почитащи дърветата. Арто прекарва последните си години в различни болнични заведения. Въпреки това, работата му все още е ценена и продължава да живее и до днес.
2. Ханс Кристиан Андерсен
Любимият датски автор Ханс Кристиан Андерсен пише едни от най-интересните приказки. Въпреки че е световноизвестен творец, малко хора знаят, че той страда от тафофобия – страхът от това да те погребат жив. Това е само една от многото фобии на Андерсен. Според някои автори Андерсен винаги носи в или до себе си бележка, на която пише „Само изглежда, че съм мъртъв“. В последните си дни той дори моли приятелите си да прережат вените му, за да са сигурни, че е загинал.
3. Салвадор Дали
Не може да съществува добър списък за известни личности с фобии, ако не споменем Салвадор Дали. Една от най-интересните и необичайни фобии, които той имал, бил така наречения синдром на Екбом, при който хората смятат, че в тялото им има насекомо или паразит, който лази под кожата им.
4. Алфред Хичкок
Известният режисьор Алфред Хичкок има доста страхове, но малко хора знаят за дълбоката му ненавист и страх от яйца. Той много добре описва тези свои чувства: „Това кръгло бяло нещо, без никакви дупки по него… Виждали ли сте нещо по-отвратително от черупката на яйце, която се разбива, само за да може от нея да потече жълтата течност? Кръвта е весела, червена, в сравнение с това. Яйцето е жълто, бунтовническо. Освен това се страхувам и от филмите си. Никога не ги гледам. Не знам как хората могат да понесат да гледат моите филми“.
5. Вивиан Лий
Вивиан Лий е известна с брилянтните си актьорски умения и невероятната си красота, но нейният легендарен професионализъм често прикрива борбата на актрисата с биполярното разтройство. Болестта й се забелязва за първи път през 30-те години, скоро след участието й в „Отнесени от вихъра“ и достига своя зенит през 50-те, когато Лий печели Оскар за „Трамвай Желание“. Тя дълбоко се свързва с героинята си Бланш Дюбоа, което допълнително усложнява болестта й. Веднъж Лий се съблича напълно гола насред един парк – действие, заради което по-късно върху нея е приложена електрошокова терапия. Тя получава награда Тони за участието си в мюзикъла на Бродуей „Tovarich”, но по време на изпълнението тя забравя репликите си, избързва с откриващия номер и напада свой колега.
6. Хауърд Хюз
Легендарният пилот и кинопродуцент страда от обсесивно-компулсивно разтройство. През последните години от живота си той се барикадира в спалнята си, прекратявайки всички контакти с външния свят, изгаря дрехите си, защото били замърсени и съхранява урината си в буркани по „безопасни“ причини, които остават неизвестни. По-късно неговите действия са драматизирани във филма на Мартин Скорсезе от 2004 година „Авиаторът“.
7. Вацлав Нижински
Известният балетист Вацлав Нижински добива популярност със своите скандални, но брилянтни изпълнения на сцената. Той обаче изпълнява последното си представление едва на 28-годишна възраст. Смята се, че нарастващите психически проблеми на Вацлав са предизвикани от стреса и отговорностите му, които го отклоняват от онова, което наистина обича да прави – танците. Той е диагностициран с шизофрения през 1919 година и прекарва по-голямата част от живота си в болнични заведения.
8. Зелда Фицджералд
Зелда Фицджералд – надарената и красива съпруга на писателя Франсис Скот Фицджералд, е една от най-популярните жертви на психични заболявания. Тя е обсебена от идеята да стане балерина, когато е на 27 години (твърде голяма възраст за бранша), а последвалия неуспех е основен фактор, който допринася за влошаването на психическото й здраве. Тя практикува всеки ден по 8 часа и споделя, че физическото напрежение, съчетано с нещастието й с Фицджералд още повече я отдалечава от здравия разум. По-късно в живота си е диагностицирана с шизофрения и прекарва в различни клиники остатъка от живота си.
