Женските банди са без съмнение, много древно явление. Споменаването на жени, които са тръгнали по неравния път на организираната престъпност, се срещат сред авторите на Древна Гърция, Китай и дори Близкия изток. Възможно е изображенията на войнствени амазонки, характерни за различни части на света, да са били частично заимствани от престъпните красавици.
Смята се, че една жена трябва да излъчва обич и доброта, да бъде пазител на огнището и радост за своя мъж. В повечето случаи това е така, докато не се намесят сериозни обстоятелства, принуждавайки дамите да вземат оръжие и да тръгнат срещу закона.
Бандата на блондинките. Сао Пауло, Бразилия
В Бразилия, където, както знаете, има много диви маймуни, в същото време блондинките са кът. Затова е странно, че момичетата от Сао Пауло са избрали точно такъв имидж за своята група. Бразилският мегаполис се смята за престъпната столица на страната, но „блондинките“ били много по-различни от жестоката местна престъпност.
Всички участнички в бандата имали добро образование, знаели поне няколко чужди езика и внимателно поддържали външния си вид и дрехите си. Както се оказва, някои от тях дори били студенти в престижен чуждестранен университет.
Всичко това не само не пречи, но напротив, помага на бандата в престъпната дейност. Момичетата избрали много интелигентна форма на грабеж – „експресно отвличане“. Те се приближавали до добре облечени дами на паркингите на големи търговски центрове и ги отвличали.
Целта на престъпничките изобщо не е откуп, а банковата карта на жертвата. Отвлечената жена е държана в плен само няколко часа, докато „блондинките“ изпразвали сметките ѝ, теглили пари от банкомати и купували неща, които харесват от скъпи бутици.
Групировката е разделена на две крила – едното от тях се занимавало с отвличане и сплашване на жертвите, а другото – с набавянето на пари и пазаруване. В главното полицейско управление на Сао Пауло било съобщено, че девойките не са напускали криминалната хроника почти четири години и през това време са били ограбени поне 50 жени.
Най-големия улов на бандата бил 9 000 долара, които те похарчили в магазините за електроника и маркови дрехи. Хоаким Диас Алвес, ръководител на отдела за отвличания на полицията в Сао Пауло, отбелязва, че само чужденки, и то блондинки, са жертвите на престъпничките.
Полицията твърди, че изборът е направен по такъв начин, че при представянето на чужда карта, престъпничката може лесно да бъде объркан с жертвата. Лошото познаване на града и езика чужденците значително усложнявало разследването на подобни престъпления.
За три години оперативна работа били задържани само две участнички в групата – единствената брюнетка в бандата, която управлявала колата по време на отвличанията, и блондинката, чиято вина била само частично доказана. Така че, ако искате да посетите Сао Пауло, тогава се опитайте да се преобразите в гореща брюнетка преди това – това ще ви предпази от неприятно приключение.
Прелъстителките от Флорида. Маями, САЩ
Американската организирана престъпност не винаги се характеризира с квадратна челюст и тридневна набола брада. Оказва се, че 2% от престъпните банди в САЩ са женски и много от бандитките изглеждат не по-зле от съпругите на големите бизнесмени и политици.
Флорида е курортен рай за възрастни богаташи, които не се притесняват от възрастта, за да купонясват с момичета като за последно. За някои от тях това развлечение наистина е последно. Момичета на възраст от 22 до 27 години се запознават с богати чичковци и изпразват портфейлите им.
Престъпнички обещават нощни страсти, но в хотела упояват стария женкар със сънотворни и взимат всичко, което си харесат. Фактът, че не всеки старец е в състояние да се събуди без реанимация след конската доза наркотици или лекарства, изобщо не ги притеснява.
Доходът на тези млади дами възлиза на стотици хиляди долари и е почти невъзможно да се хване някоя от тях. Работата на полицията е възпрепятствана от факта, че повечето от жертвите не се обръщат към служителите на реда, а онези, които идват да се оплачат, не могат да си спомнят обстоятелствата, предшестващи упояването. Разбира се, още по-трудно е да се получи каквато и да било практическа информация от починалите стари богаташи.
Известна е друга женска банда от Флорида, още по-коварна. Участничките ѝ излизат на групи вечер в еднакви бански и когато шофьор спира да си бъбри с тях, насочват пистолет към него и изпразват джобовете му.
Камората и нейните красиви дами. Сицилия, Италия
На снимката по-горе виждате не домакиня, арестувана заради скандал с фризьора, а Ана Скарало, лидерът на клана Понтичели от сицилианската камора, безмилостната мафия, която дори известният комисар Катани не успя да спре.
Италианската мафия става все по-женствена с всяка изминала година – сега в нея има 10 пъти повече жени, отколкото в края на 20 век. Това се дължи на факта, че някои ръководители на клана са арестувани и излежават дълги присъди, а други са загинали по време на разговори с колеги във фабриката.
И наистина, сицилианските мафиоти са смазани днес – оказа се, че жените са по-пресметливи, внимателни и безмилостни от мъжете, които заемат високи постове в престъпния свят. Най-успешният дамски шеф с право се смята Нунция Д`Амико – майка на пет деца.
Тази уважавана дама просто бомбардира юга на Италия с кокаин, след като полицията арестува уважаваните ѝ братята в Неапол, Салваторе, Джузепе и Антонио. Никой не е очаквал, че Нунция ще бъде по-ефективна от тримата мъже, които безславно се забъркали в дребна контрабанда на наркотици.
С враговете на семейството и предателите мадам Д’Амико се справя без ни най-малко съжаление. „Външно съм жена, но вътре съм по-мъж от вас“ – така майката героиня говорела на своите подчинени. Ръководителката на мафиотския клан умира зрелищно и трогателно – неизвестен човек я убива с два изстрела с пистолет, когато се навежда над люлката на едно от децата си. Нужно е да се уточни, че детето не е пострадало по време на убийството.
„Гулаби Ганг“ или „Розовата банда“. Щата Утар Прадеш, Индия
Родината на Розовата банда е бедното село Бунделханд в щата Утар Прадеш, разположено на 500 км от Делхи. Именно там е родена, израснала и живее г-жа Сампат Деви Пал – основателка и пожизнен лидер на Гулаби Ганг.
Членовете на тази чисто женска банда са облечени в ярко розови сарита и ходят навсякъде с лати – бамбукови палки. Заслужава да се спомене веднага, че членовете на тази група не ограбват и убиват никого, а нараняват по различен начин. Те дори носят на масите доброто и вечното, макар и не винаги по законен начин.
Водачката на Гулаби Ганг извършила първите си незаконни действия самостоятелно. Всичко започнало с факта, че като 12-годишно момиче, Сампат става съпруга на продавач на сладолед, който бил груб и недодялан. Момичето родило първото си дете на 15-годишна възраст, а на 16 едва не умряла, когато се застъпила за съседка, която била жестоко пребита от съпруга си.
Отървала се от побоите, които ѝ наложили заради намесата в чужди семейни отношения, Деви Пал убедила петте си приятелки и те набили с бамбукови пръчки войнствения съсед, принуждавайки го да поиска прошка на колене от цялото село.
Момичето вече не било в състояние да спре и определила справедливостта като цел на живота си. Сампат и нейната доста голяма група държат в страх всички фенове на домашното насилие в радиус на много километри около родното им село. Щом една жена получи информация, че някой мъж е разбил носа на своята жена, армията на „розовите” веднага тръгва на боен поход.
Досега не е имало трагедии, но жертва на благородната банда са вече няколко десетки натупани мъже и дори някои доста умни местни политици. Полицията гледа триковете на момичетата през пръсти, тъй като те изпълняват част от нейната работа. Освен това Сампат и нейните приятелки имат такъв авторитет в държавата, че арестът им може да предизвика сериозни обществени протести.
Борецът срещу домашното насилие и грубостта Сампат Деви Пал вече стана публична личност, говори по телевизията и на феминистки конференции, а броят на нейните привърженици в Индия се увеличава.
Сукебан. Япония
На японските острови, където в традиционното общество доминирали мъжете, вятърът на промяната повял след Втората световна война. Жените станали по-независими и започнали да се състезават с мъжете в някои области. В бизнеса, науката и спорта японките не били особено желани, но в тъмните портали на Токио и Осака можели напълно да се реализират.
В началото на 60-те години в Япония се е образувала специална младежка субкултура „сукебан“ , която включвала момичета с добре оформени престъпни наклонности. Думата, с която те наричали себе си, се превежда от японски като „момиче – шеф“ и младите хора действали съответно – независимо и нахално.
Момичетата сукебан хулиганствали, биели се, сътворявали лъжи и дребни грабежи, пиели алкохол и не пренебрегвали наркотиците. Те имали свой стил на облекло, според който в началото на 80-те полицията можела да ги различи сред тълпа обикновени ученички.
Сукебан дори носели в училище ярки чорапи вместо бели, къси блузи с макси поли, запретнати ръкави и специфични татуировки. Мнозина украсявали дрехите си с бродирани емблеми на своята група, от които имало много в големите градове на Япония.
До 90-те години модата се е променила донякъде – момичетата сукебан започва да боядисва косата си в ярък цвят, да носи мини поли и да използва много грим. Момичетата се събирали близо до жп гари или големи магазини на големи вериги и се държали много предизвикателно.
Преминаващите рядко им правели забележки, защото знаели, че нямат спирачки, всяка от тях имала опасен бръснач или парче велосипедна верига в джоба си.
Бандите сукебан били специализирани в кражби от магазини, обири на лавки и случайни граждани, понякога трафик на наркотици и проституция. Най-голямата женска банда в японската история била съюз на бандитките Канто, в който членували над 20 хиляди момичета. Техният авторитет бил толкова висок, че дори и якудзите ги уважавали.
Автор: Десислава Михалева
