мар. 28, 2020
406 Views

Защо роднините се отказали от император Николай ІІ?

Автор:

В нощта на 15 срещу16 март 1917 г. руският император Николай II абдикирал – и веднага след това бил поставен под домашен арест с цялото си семейство. Местата на задържане многократно се променяли до 17 юли 1918 г., когато той, съпругата му, всичките им деца и няколко слуги били зверски разстреляни (някои от децата доубити с щикове) в Екатеринбург.

Шестнадесет месеца царското семейство се измъчвало в неволя – и никой от европейските монарси не направил дори бегъл опит да ги спаси от руските революционни власти! Как е възможно? Или може би е имало някакви тайни преговори?

Николай ІІ. Снимка: Уикипедия

„Братовчедът Вили“

„Скъпи братовчеде Вили“ – така Николай II и съпругата му, императрица Александра Фьодоровна, наричали германския император Вилхелм II в писмата си до него. Той бил първи братовчед на императрицата и втори – на императора.

Но с избухването на Първата световна война „братовчедът Вили“ станал враг. Като водач на германската нация той можел само да се радва, че Русия след свалянето на нейния монарх е в затруднено положение. Именно кайзерът изпратил Ленин в пломбиран вагон, за да доубие окончателно руската държава.

Дали той, като роднина, изпитвал някакви остатъци от жалост към злощастното царско семейство? В крайна сметка то вече не можело да му се противопостави. Както е известно, болшевиките се опитали да предизвикат интереса на Вилхелм към освобождаването на царското семейство и да постигнат известни отстъпки от негова страна в Брестките мирни преговори. Но всичко се оказало напразно. Политическите сметки напълно засенчили всякакви роднински и човешки чувства на немския кайзер.

Британският крал

Кралят на Великобритания и Ирландия Георг V бил пръв братовчед на Николай II. Дори и на външен вид те много си приличали, което с интерес отбелязвали в европейското светско общество.

Николай ІІ и Георг V. Снимка: Уикипедия

Казват, че английският монарх царува, но не управлява. Това не е съвсем точно. Защото традиция на целия управляващ елит във Великобритания е да поддържа високия личен авторитет на монарха. Затова от негово име още в края на март 1917 г. британският премиер Давид Лойд-Джордж изпратил секретно писмо до руското Временно правителство. Той изразил готовността на своето правителство да предостави на Николай II и семейството му пребиваване във Великобритания като частни лица.

Временното правителство било склонно да отговори положително. Но извеждането им от Русия не можело да се извърши тайно – а Съветът на работническите депутати, който настоявал за съдебен процес срещу царя и царицата, щял да се противопостави на откритото им емигриране.

Някой разкрил информацията за това писмо в самата Англия. Избухнал парламентарен скандал. Проблемът се състоял в това, че още преди революцията руските предатели-либерали разпространявали лъжата как Николай II и особено императрицата искат сепаративен мир с Германия.

Британската общественост напълно повярвала на тази лъжа. Затова тя не желаела руските либерали, които чрез Временното правителство били взели властта, да спасят царя, като го изпратят в чужбина. Британските парламентаристи настоявали, че Великобритания не трябва да дава подслон на човек, който се е опетнил чрез връзки с врага!

В резултат самият крал Георг V, поддавайки се на натиска на „общественото мнение“, заявил, че никога не е предлагал и няма да предложи на Николай II и на членовете на семейството му спасение във Великобритания.

Царското семейство през 1913 година. Снимка: Уикипедия

Датското кралско семейство

Майката на Николай II – Мария Фьодоровна, била от кралската династия на Дания. По време на революцията тя се озовала в Крим и в началото на 1919 г. успяла да напусне Русия заедно с дъщеря си Ксения – сестра на царя, на борда на английски военен кораб.

Мария Фьодоровна отседнала при роднините си в Копенхаген, но била в положението на нежелана гостенка. Никой не се съобразявал с нейното мнение. До края на живота си (починала през 1928 г.) тя била готова да повярва и на най-фантастичните слухове за спасяването на своя син, внуците и снаха си. Що се отнася до датския кралски двор, той никога не е проявявал интерес към съдбата на семейството на сваления руски император.

Испанският крал

На фона на всички тези монархически семейства, които не проявили никакво съчувствие и състрадание към съдбата на техните роднини в Русия, се откроява испанският крал Алфонсо XIII.

Той в най-добрия случай бил много далечен роднина на Романови (всички династии на европейските монарси били обвързани в някакви роднински връзки) – но с готовност заявил, че Испания ще приеме руския цар и неговото семейство, ако бъдат освободени да напуснат Русия. Обаче да успее в това не било по неговите сили.

 

loading...
Категория:
Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title