ное. 15, 2019
209 Views

Извинете, обърках самолетоносача!

Автор:

Репликата от заглавието можело да бъде изречена само в близкото минало – по време на Втората световна война и малко след нея. Става дума за едно нерядко срещано произшествие във Военно-морските сили на САЩ, които днес разполагат с 11 самолетоносача.

Това се случвало по време на бойни действия или учения. Какво всъщност ставало? Поради лоши климатични условия (мъгла, облаци, дъжд) или неправилни действия на пилота, той кацал по погрешка на „чужд“ самолетоносач. Разбира се, не става дума за вражески – а просто не на онзи кораб, към който самолетът бил прикрепен. Проблемът е, че всеки самолет си има „свой“ самолетоносач, на който каца и от който излита; там го обслужват, пилотът е в свой колектив, сред познати колеги и т. н. И, естествено, когато, по силата на различни обстоятелства, обърквал самолетоносачите и кацал не на своя, това предизвиквало усложнения.

„Джон Ф. Кенеди“, самолетоносач от флота на САЩ, 2004 година. Снимка: Уикипедия

В наше време това вече едва ли е възможно. Съвременните самолети, както и корабите, са толкова натъпкани с електроника, че дори да иска, летецът не може да обърка своя самолетоносач с друг. Но по-рано това наистина се случвало. Какви били последиците?

Разбира се, нищо сериозно. Но, все пак, това създавало допълнителна работа на цял екип техници от „чуждия“ самолетоносач, които сега, покрай основната си работа, получавали и допълнителна. Нали трябвало да обслужат и неканения гостенин? А всеки самолет след кацане има нужда от подробен оглед, евентуални дребни поправки и ремонти, зареждане с гориво и т. н. Естествено, никой не се радвал, че вместо да си почива, трябвало да се занимава с неочаквано възникналия проблем.

Но, така или иначе, оглеждали самолета, извършвали техническо обслужване, зареждали го с гориво и го изпращали по живо, по здраво. С една малка, но твърде живописна подробност: целият самолет бивал изписан с подигравателни надписи и рисунки. Още повече, че това бил удобен повод да се упражнява армейското чувство за хумор. Смутеният пилот бил обсипван с всевъзможни иронични забележки и насмешки – а техническият персонал, обслужващ самолета, получавал чудесен повод да упражнява остроумието и уменията си в художествено рисуване.

Какво пишели по фюзелажа на неканения „гост“? Обичайният армейски хумор, съвети да се премести в пехотата (военноморските летци поради високата си квалификация винаги били смятане за „елит“ и „аристокрация“ в армията), поздрави към техниците от другия самолетоносач с пожелания да се погрижат за невнимателния пилот. Рисували и съответните подигравателни картинки, които обикновено символизирали женските роднини на пилота. Така техниците си „отмъщавали“ на непохватния летец за допълнителната работа, която им отварял.

Иначе всичко минавало по план. Доклад за инцидента, поддръжка на самолета, подготовка за излитане. Все пак бил свой, а не на „жълтурковците“, както наричали японците.

Пилотът не можел да предотврати подобни гаври със самолета му, защото след кацането той напускал палубата и отивал да пише рапорт за произшествието. Командирите обикновено гледали през пръсти на такива произшествия, защото от тях нямало никакви вреда, а самолетите от палубната авиация и без това постоянно се пребоядисват.

Разбира се, имало и други случаи на кацане на палубата на първия срещнат самолетоносач. Това ставало в случай на спешна необходимост поради техническа неизправност или повреда, получена във въздушен бой. В такива случаи, естествено, никой не си позволявал ирония или насмешки.

Самолетоносач Kitty Hawk. Снимка: Уикипедия

Дотук става дума за кацане на палубата на свой, а не на вражески самолетоносач. Но е известен случай, когато сякаш и това можело да стане.

По време на „студената война“ съветските бомбардировачи Ту-95 редовно облитали районите близо до Куба, като правели аерофотоснимки. По онова време Военноморските сили на САЩ, включително самолетоносачи, носели постоянно дежурство около Куба, за да подсигуряват обявената й блокада.

Самолетът Ту-95 има размах на крилете около 85 метра – което е по-широко от палубата на всеки самолетоносач. Двигателите му са 4 с диаметър на витлата по 3 метра.

Веднъж американски изтребител от близкия самолетоносач прехванал такъв бомбардировач и полетял редом с него, като пилотът му със знаци поискал руснаците да отворят бомбените люкове и да покажат, че не носят бомби. Имало от какво да е обезпокоен, шега ли е – бомбеният товар на Ту-95 е 12 тона, плюс 16 крилати ракети Х-55М!

Това било стандартна процедура, съветските пилоти отворили и показали, че там има само фотоапаратура. Американецът се успокоил и решил да се пошегува, изобразявайки командата „Нареждам ви да кацнете!“

Съветските пилоти изненадано уточнили: „Да кацнем?“ – „Да!“ – „На самолетоносача?!“ – „Да!“

Руснаците вдигнали рамене, изобразили знак на съгласие, дори спуснали колесника и елероните – започнали да се снижават за кацане. На самолетоносача, виждайки, че огромният самолет идва към тях с явно намерение да кацне, което означавало да помете цялата палуба заедно с надстройките, настъпила паника. Всички се разбягали, някои наскачали във водата от височината на 9-етажна сграда. Ту-95 прелетял на метри от командната кула на самолетоносача и заминал към Куба. Казват, че на излизане от кабината летците изпопадали от смях.

След преговори между висши офицери от двете страни, уточнения и анализ на инцидента, американското командване наказало своя пилот с едноседмичен арест и лишаване от премия. Съветските летци също получили официално мъмрене за „хулиганската“ си постъпка – която неофициално била отпразнувана с богата трапеза.

Категория:
Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title