ное. 15, 2019
188 Views

Въстанието на боксьорите

Автор:

След многобройните филми, в които се показват различни сцени, елементи и похвати от азиатските бойни изкуства, вече едва ли има човек, които да не е чувал за прочутата школа по кунг-фу в манастира „Шао Лин“.

„Кунг-фу“ днес е названието на бойното изкуство, изучавано в много школи в Китай и извън границите му.

В миналото майсторите на бойните изкуства служели на различни господари, били приятели или яростни врагове, участвали в различни метежи, бунтове и заговори. През 1899 г. бойците от много школи организирали въстание против европейците, което било наречено „Ихетуан“ („Отряди за мир и справедливост“). Участниците му искали да изгонят от Китай „европейските варвари“ и да унищожат своите сънародници, които били приели християнството.

Японските и британските съюзници вземат Пекин от боксьорите в битката за Пекин (1900 г.). Снимка: Уикипедия

В европейските вестници този бунт бил наречен „въстанието на боксьорите“ именно, защото сред участниците му преобладавали майстори на кунг-фу.

Бойните изкуства били символ и своеобразна философия на бунтовниците. Майсторите на кунг-фу преподавали в различни училища, като внушавали на учениците си вярата, че ако овладеят бойното изкуство, ще станат непобедими. Логиката била елементарна и сякаш неоспорима: ако ученикът загине или бъде ранен в битката, сам си е виновен – значи недостатъчно е вярвал в своята неуязвимост и не е пречистил духа си от всичко, което е излишно.

След като увеличили броя си, бунтовниците започнали да разрушават железниците и телеграфа. Причините били съвсем „основателни“: уж чужденците съставили коварен план и специално строели сгради не според изискванията на „фън-шуй“, които увреждали потока на енергията „ци“ в цял Китай.

Участници във въстанието. Снимка: Уикипедия

Ихетуаните преминали към радикални действия, като започнали да избиват главно китайци, които били приели християнството, както и християнски мисионери-чужденци. Организирали „лов“ на такива хора и ги убивали жестоко, защото били „врагове на китайската култура“. Властите на хитрата императрица Ци-си (упр. 1861-1908) отначало застанали на страната на бунтовниците, за да сплашат чужденците. Така, освен майсторите на бойните изкуства, сред въстаниците се появили военни съветници – и постепенно призивите за свалянето на китайската управляваща династия изчезнали от лозунгите им.

След известно време „боксьорите“ влезли в столицата на Небесната империя, изклали всички християни в Пекин и организирали блокада на дипломатическия квартал.

Великите сили реагирали еднакво на събитията в Китай и, обединени, решили да потушат бунта. От север навлязла руската армия, а на брега направили десант експедиционни сили на Великобритания, САЩ, Германия, Япония, Италия, Австро-Унгария и Франция. Любопитен факт: и бунтовниците, и чужденците искрено вярвали, че усмиряват „нахалните варвари“.

Германският владетел Вилхелм II призовал на жестокостите да се отговори адекватно, с масово клане, с цел китайците занапред да се откажат дори от мисълта за бунтове.

Независимо от своята жестокост срещу мирните жители, въстаниците се оказали ефективни на бойното поле – само с хладно оръжие те неведнъж принуждавали да отстъпват чуждите войски, въоръжени с картечници и карабини.

Японци, американци, британци, французи, италианци, германци, австрийци и руснаци, всички съюзнически вземат Тиандзин в битката за Тиенцин. Снимка: Уикипедия

Въпреки това, през август 1900 г. армиите на 8 държави обсадили Пекин и го бомбардирали с артилерия. Започнали улични схватки. В битки по улиците на града загинали повечето майстори на бойните изкуства, наследници на старите школи и обичаи. Чудо не се случило. Щиковете и картечниците се оказали по-силни от кунг-фу.

Според легендата, един от водещите майстори на бойните изкуства нападнал взвод немски войници и убил половината от тях, преди да го прободат с щикове. Повечето от „боксьорите“ обаче не успели да сторят дори малка част от това. Бунтовниците били разгромени, Пекин и дворецът на Ци-си –  превзети. Броят на убитите бунтовници и мирни жители не е известен – никой не броял жертвите.

Императрицата, която била напуснала града, бързо обявила бунтовниците извън закона и сключила унизителни споразумения с коалицията. Китай навлязъл в размирици, които продължили няколко десетилетия и взели милиони жертви.

Американските войски пред стените на Пекин. Снимка: Уикипедия

Заедно с ихетуаните била унищожена и репутацията на кунг-фу, която била трупана в продължение на векове. Оказало се, че огнестрелните оръжия и щиковете са много по-силни от всяка техника на бойни изкуства. От куршума на карабината може да се спасите само случайно. Нищо не може да спре удара с щик.

Едва много години по-късно, благодарение на китайските актьори и филми, кунг-фу отново започнало да се възражда и популяризира.

После в цял свят се появила модата на азиатските бойни изкуства. Но урокът от 1900 г. показал, че нито една школа за бойни изкуства не може да се съпротивлява на обикновения куршум.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title