“Най-прекрасни са пролетните цветове с червен нюанс – от бледо-розов до тъмно-ален. Вишнята има едри цветове и тъмнозелени листа на тънки клонки. Клончетата на цъфтящата глициния падат ниско-ниско на лилави гроздове с чудна красота… Разказвайки как Ян Гуйфей се срещнала с посланика на императора, авторът уподобил нейното обляно в сълзи лице като “цвят на круша, изкъпан от дъжда”. Това са редове от една прочута книга – “Записки под възглавката” на Сей Шонагон.
Нека да се замислим… Сей Шонагон живее в Япония в периода 966-1017 г. По онова време в европейското средновековно общество все още не съществува литература в истинския смисъл на думата. Европейците четат (малцината, които умеят) антични автори и религиозни трактати. Книгите, които пишат, също са изцяло на религиозна тематика – тежки трактати по различни богословски въпроси. Никому не може и да хрумне да описва “пролетните цветове с червен нюанс”. А тук – лицето на плачещата придворна дама, прочутата китайска красавица Ян Гуйфей, е като “цвят на круша, изкъпан от дъжда”…
По принцип, Средновековието е епохата, в която разликата между културите на Азия и Европа достига своя максимум. Западът е потънал във военни сблъсъци, религиозни войни, връхлитат го нашествия – викинги, татари, турци. Просто неговите мислители нямат време да размишляват и описват цветовете на вишнята и нейните клонки. Разбира се, Япония също има своите конфликти и междуособици – но, така или иначе, периодът “хейан” (794-1192) е сравнително спокоен. Именно в него Сей Шонагон написва своята прочута книга, която до ден-днешен се чете като образец на изящество във възприемането на околния свят.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
