Саксонският племенен съюз се откроявал сред западногерманската група племена. Той бил част от племенната асоциация на ингевоните до Северно море, в която през ІV в. пр. Хр. влизали още кимври, тевтони, фризи, хавки, ампсиварии, варни и англи. През І-ІІ в. части от този племенен съюз вече се биели с Рим и грабели крайбрежните селища. Саксите станали независимо обединение през II век и се заселили в Холщайн, Северна Германия.
До ІІІ век те постепенно се придвижвали към Елба и Долен Рейн по крайбрежието на Северно море. През ІІІ-ІV в. вече били известни като истински морски разбойници, които усилено грабели крайбрежието на Галия (дн. Франция). Рим дори създал нова военна длъжност – Comes Litoris Saxonici per Britanniam, Комит на саксонския бряг за защита на британците.
В Галия саксите се сблъскали с франките, които им попречили да нахлуят в тази римска провинция. Но все пак, след изселването на вандалите, аланите и свевите през 406 г. от източната част на Германия, саксите заели галското крайбрежие и дори през 407−413 г. успели да проникнат в градовете при устието на Лоара – Лизие и Байо.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
