авг. 1, 2020
152 Views

Как архиварят на КГБ продаде 6 куфара секретни документи

Автор:

Понякога големите и могъщи разузнавания се издънват не заради действията на всемогъщи вражески супер-агенти от типа на Джеймс Бонд – а заради собствени невзрачни чиновници, на които никой по принцип не обръща внимание. Такъв бил тихият и незабележим Василий Митрохин. Той станал известен едва през 1992 г., когато изпълнил и последната точка от своя дългосрочен план и предложил услугите си на западни разузнавания.

Неговата кариера в КГБ далеч не била звездна. Той не разкривал чужди шпиони, не спасявал комунистическите ценности в Източна Европа, не ликвидирал терористи. Не, Митрохин просто работел в архива, при това на съвсем обикновена длъжност. Чиновнически плъх, когото никой никога не забелязвал.

Василий Митрохин

Интересното е, че в началото на кариерата си в КГБ Василий Никитич се пробвал в ролята на пълноценен агент-оперативник. Той бил изпратен в чужбина на тайна мисия – където благополучно се провалил. Изпратили го отново, на друга мисия – пак провал. С две думи – пълен некадърник.

Изникнал въпрос за уволнението му. Но шефовете се смилили над служителя си и той бил назначен на работа с папки и книжа, където го оставили да се покрива с канцеларски прах.

С това си задължение Митрохин се справил за „отличен”. Той работел от сутрин до вечер, а почивните си дни прекарвал на вилата. Василий Никитич много обичал градинарството. Общо взето, типичен съветски гражданин, макар и от КГБ.

През 1984 г. Митрохин се пенсионирал. А чекистите забравили за 62-годишния мъж. Никому не хрумнало да го проверява. Отписали го. Това била голямата им грешка.

Не е известно какво е правил Василий Никитич преди разпадането на Съюза, от 1984 до 1991 г. Според една версия, той се бил преместил на вилата, за да се посвети изцяло на любимата си градина.

А през 1991 г. дошъл повратен момент. СССР изчезнал. Животът драстично се влошил. Членовете на Руската академия на науките получавали 6 (шест) долара месечна заплата. Офицерите въобще не я получавали с месеци и отглеждали зеле и домати, за да изхранват семействата си. С две думи: всички се нуждаели от пари.

Пенсионерът Митрохин, противно на очакванията, се оказал далновиден човек. Той си бил спестил „бели пари за черни дни“. По-точно: „бели документи“. Архив на КГБ. За 12 години работа в архива Василий Никитич успял да се подготви старателно. През цялото това време той изучавал секретните документи и си водел записки за най-интересните, тъй като не било възможно да се правят снимки или видеоклипове. Митрохин шифровал бележките си и ги криел под дрехите или в обувките си. Но никой не го проверил нито веднъж. На чекистите въобще не можело да им хрумне, че този вежлив чиновник от архива е предател.

Така един прекрасен зимен ден на 1992 г. Василий Никитич се появил пред вратите на американското посолство в Талин. У себе си носел няколко записки, за да потвърди сериозността на своите намерения. Но американците… не му повярвали. Отпратили го по живо, по здраво, без да се заинтересуват от книжата.

Митрохин не се разстроил. През март същата година той предложил сътрудничество на британското посолство в Рига. Британците вече се оказали по-любезни. Или по-педантични. Те се заинтересували от офертата на стареца и в действие влязло разузнаването. Служителите на MI6 скоро разбрали, че представените документи не са фалшиви. Доволният Василий Никитич казал, че на вилата си има 6 куфара, пълни до козирката с училищни тетрадки, съдържащи подобна информация…

Как британците организирали изнасянето на документите, не се знае. Но е известно, че се справили блестящо с тази задача. И през есента на същата 1992 г. Митрохин се преместил в Англия със семейството си.

Скоро Василий Никитич, със съдействието на историка на британските специални служби Кристофър Андрю, издал книга със красноречивото заглавие „Архивът на Митрохин. КГБ в Европа и на Запад ”. В нея старецът разказва за агенти, наети от СССР, за служители под прикритие, за различни специални операции…

Като се има предвид, че това не са оригинални документи, а преписи и паметни бележки, разумно да се зададе въпросът: а вярно ли е всичко? Факт е, например, че Митрохин не цитира нито един източник или достоверен документ. Известно е, че британците внимателно проверили всичко, което ги касаело тях. И щом не отпратили Митрохин обратно в Русия, косвено потвърждава автентичността на информацията. В същото време друг руски предател – Гордиевски, разказва в едно от своите интервюта, че Василий Никитич е оказал голяма помощ на британските специални служби.

Така планът на Митрохин се осъществил напълно. Той прекарал последните години от живота си не в бедност, а сред добър жизнен стандарт, подсигурен му от преписания архив. Починал през януари 2004 г.

loading...
Категория:
Личности · Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu