авг. 1, 2020
124 Views

Мадам Бовари пред везните на Темида

Автор:

Историята на човечеството познава не един и двама автори, които са плащали скъпо и прескъпо за написаното от тях – тук са и Даниел Дефо, и Молиер, и Радишчев… Един от тях е и Гюстав Флобер, който през 1856 г. публикува романа са „Мадам Бовари“, а следващата 1857 г. е изправен пред съда за обида на морала.

С няколко думи нека си припомним съдържанието на „безнравствения“ роман. Ема Руо, дъщеря на фермер, се омъжва за провинциалния лекар Шарл Бовари. Съпругът й е щастлив с нея, но Ема бързо осъзнава, че не го обича и се измъчва от скучния живот в провинцията. Дори раждането на дъщеря не променя възгледите й. Тя се увлича по студента Леон, но той си тръгва. Тогава мадам Бовари среща очарователния Родолф Буланже, с когото започва интимна връзка. Но Родолф не иска да се обвързва прекалено с нея и я изоставя.

Гюстав Флобер. Снимка: Уикипедия

Ема се разболява. Случайна среща с Леон отново поражда надежда, че съдбата й ще се промени. Увличайки се все повече, започва да харчи пари без разрешението на съпруга си и изпада в дългове. Когато любовните и финансовите отношения на Ема окончателно изпадат в хаос, тя взема отрова и умира.

В основата на сюжета Флобер поставя реалната  история на Йожен Делмар – лекар, който учи при баща му, и неговата съпруга Делфин. Фабулните обрати в романа съответстват на истинската история: Делфин изневерява на съпруга си, харчи парите му и на 27-годишна възраст се самоубива. Черновата на романа съдържа 1500 страници – 3 пъти повече от окончателния текст.

Издателят и близък приятел на Флобер, Максим Дюкан, разбирал, че ще стане скандал. Той писал на автора: „Сцената с наетата карета (в която Ема се отдава на любовника си) е извън всякакво приличие. Ще си изпатим“.

Във Франция, като католическа страна, се държало строго на морала. В съседните протестантски страни – Англия, Холандия, Швейцария, можело да се издава еротична литература, на френска територия през 1819 и 1871 г. отделни държавни наредби забранявали разпространението на съчинения, които „нанасят вреда на религиозния морал и човешката нравственост“. Предвиждайки неприятности, Флобер се обърнал към някои влиятелни чиновници и литератори, но не успял да избегне съдебен процес. Самият той, собственикът на печатницата Огюст Пийе и един редактор били изправени пред Шеста палата на изправителния съд на департамента Сена (също тук само подир няколко месеца се състоял и съд над Шарл Бодлер за стихосбирката „Цветя на злото“).

Разсъждавайки върху истинските причини за този процес, специалистите излагат различни версии. Андре Мороа, например, пише: „В действителност, когато завежда дело срещу писателя, правителството се стреми да нанесе удар върху списанието, където излиза романът – така случаят има повече политически, отколкото литературен характер“.

Шарл Бовари съзерцава спящата си съпруга. Илюстрация на Шарл Леандър към издание на романа от 1931 г. Снимка: Уикипедия

Обвинението било построено върху споменаването на четири, според прокурора ключови, сцени: Ема се влюбва в Родолф, сеща се за религията едва между изневерите си, влюбва се в Леон (разходката в затворената карета) и смъртта на Ема. Според прокурора, би било подходящо романът да бъде наречен „Историята на изневерите на една провинциалка“, а не „Провинциални нрави“, както е авторското подзаглавие. Основният момент на обвинението бил, че Ема Бовари и нейните изневери в романа са изобразени привлекателно и читателят не изпитва негативни чувства към героинята. Прокурорът смятал, че ако обществото задължи писателите да спазват благоприличие, това ще им направи услуга, а литературата само ще спечели.

Пледоарията на защитата продължила 4 часа. Тя не само опровергавала на аргументите на прокуратурата и давала много примери как откъс от творба, изваден от контекста, може да звучи двусмислено и дори неприлично. И трябва да се гледа произведението като цяло, а не да се вземат само четири епизода за анализ. Но адвокатът подчертал, че в романа представите на Ема Бовари за семейния живот трагично не съвпадат с реалността, в която се озовала. Според него, след като прочетат тази книга, младите момичета ще се замислят над собствения си живот, а няма да се спуснат да следват примера на Ема.

Ема Бовари и Леон. Илюстрация на Алфред дьо Ришмон към издание на романа от 1905 г. Снимка: Уикипедия

Всички обвиняеми били оправдани, но съдията ясно посочил своята позиция: романът заслужава осъждане, тъй като изобразява порока и показва аморалните действия на героите. Съдът се противопоставил на реализма, който „води до системна гавра над обществения морал“. И въпреки оправдателната присъда, Флобер бил посъветван никога да не забравя, че литературата трябва да преследва чисти и благородни цели.

Оттогава на титулната страница на романа стои следното посвещение: „На Мари-Антоан-Жюли Сенар, парижки адвокат, бивш президент на Националното събрание и министър на вътрешните работи.

Скъпи и знаменити приятелю!

Позволете ми да сложа Вашето име на първата страница на тази книга преди посвещението, защото главно на Вас дължа публикуването й. Вашата блестяща защитна реч ми посочи такова нейно значение, каквото не й бях придавал дотогава. Моля, приемете дълбоката ми признателност за Вашето красноречие и саможертвата Ви!

Гюстав Флобер. Париж, 12 април 1857 г.”

loading...
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu