Емуто е местно животно в Австралия и както всеки знае, всичко в Австралия изглежда е способно да убие човек. Ако не го направи слънцето, то ще са отровните паяци или отровните змии. Затова не бива да е изненада, че емуто – нещо като кръстоска между щраус и велоцираптор – също обича да всява шок и ужас сред австралийците.
В началото на Първата световна война, повече от 5000 ветерани опъват лагер на границата на хабитата на емуто в Западна Австралия – част от програма, целяща подпомагането на войниците да изкарват прехраната си като обработват земята. Сушата обаче унищожава повечето ниви, а емутата редовно заграбват каквото е останало.
За нещастие, цените скачат до небето след войната и много от войниците не могат да си позволят огради, за да се пазят от птиците. Но понеже все пак са войници, тяхното решение разбира се е да грабнат пушките и да стрелят на месо. Така през 1928г са убити около 3000 емута.
Въпреки това обаче, до 1932г повече от 20 000 птици нахлуват в земите на фермерите, търсейки храна. Обичайно редът бил да се подаде оплакване до министъра на земеделието, само че ветераните нещо му нямали доверие, затова се обърнали директно към военния министър, който едва ли не обявяваа война на емутта. Той дава на фермерите две картечници и 10 000 патрона, както и изпраща двама стрелци и майор Мередит. Победата им била вързана в кърпа.
Мередит повежда нападението над емутата, но за собствена изненада открил, че врагът е много бърз и хитър. Емутата се криели в сянката на дърветата и поради гъстата растителност стрелците не можели да се прицелват. Освен това, след няколко битки емутата изглежда научили колко е обхвата на картечниците и винаги стояли далеч.
В крайна сметка войната приключва със срамно поражение за австралийците. Макар без жертви от страна на хората, били убити по-малко от 1000 емута… с близо 10 000 изстреляни патрона. Ето какво пише и самият Мередит:
„Ако имахме армия, корава колкото тези птици, тя щеше да победи който и да е враг. Те се изправят пред картечниците с неуязвимостта на танкове.“
След време птиците си тръгнали, но само защото житото било прибрано и вече нямало какво да заграбват.
