Още

    Как древните цивилизации са си обяснявали слънчевите затъмнения

    1. Древен Китай

    Един от първите документирани случаи на слънчево затъмнение, (макар че трябва да имаме предвид, че е възможно това да не е абсолютна истина) датира от 2136 година пр.н.е. Според легендите император Чунг Канг екзекутирал астрономите си Хи и Хо, защото не успели да предвидят слънчевото затъмнение. Въпреки че можели да предвиждат затъмнения, обясненията им за тях били малко… необичайни. В древен Китай вярвали, че огромни създания, най-вероятно кучета или дракони, изяждали Слънцето. Всъщност китайската дума за затъмнение включва „shi”, което означава „да изям“. За да изплашат чудовището, хората трябвало да издават силен шум, който да го прогони.

    2. Викингите

    Викингите, подобно на китайците, смятали, че Слънцето бива изядено по време на затъмнение. Тяхната легенда включва два вълка – Хати и Скол, които се хранели с небесни тела – Скол с Луната, а Хати със Слънцето. Викингите също трябвало да издават силни звуци, за да прогонят вълците и да си върнат светлината. Те вярвали, че ще настъпят множество катаклизми, които те наричали с общото име Рагнарьок, след като вълците погълнат Слънцето или Луната.

    3. Инуитите

    Инуитите използвали легендата за две небесни тела – лунния бог Анинган и сестра му – слънчевата богиня Малина, за да си обяснят както слънчевите затъмнения, така и лунния цикъл. Всичко започва с Анинган, който след сбиване с Малина, я подгонва. Тъй като единственото му желание било да я хване, Анинган забравил да яде и започнал да отслабва, докато не изчезнал напълно. Слънчево затъмнение настъпвало, когато Анинган най-накрая достигнал до Малина.

    4. Народността Батамариба

    Те използвали времето на слънчевото затъмнение, за да се помирят със семейството, приятелите и съседите си. Легендата им разказва за двете първи жени на света – Куийекоке и Пука Пука, които в последствие се превърнали в матриархат на селото. С разрастването на селото, хората започнали все повече да се карат и да се сбиват. Куийекоке и Пука Пука се опитвали да прекратят споровете, но никой не ги послушал, затова те затъмнили Слънцето и Луната. Изплашените жители спирали да се карат и се помирявали с всички свои близки, за да си върнат светлината – традиция, която се спазва по време на слънчеви затъмнения и до днес.

    5. Хиндуизъм

    В тяхната митология има легенда за богове и демони, които работели заедно, за да създадат еликсира на безсмъртието. Демонът Раху обаче бил решен да опита от еликсира, за да го тества. Той се маскирал и организирал празненство, но Слънцето и Луната казват на бог Вишну за плановете на Раху, точно в момента, в който демонът отпил от еликсира. Вишну обезглавява Раху, но главата му, в която имало глътка еликсира, оживяла и останала безсмъртна (за разлика от тялото му). Понякога, когато изпадала в гняв, главата на демона хващала Луната или Слънцето и ги изяждала, но те успявали да се появят отново бързо, защото главата нямала ръце, с които да ги задържи и преследването започвало отначало.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови