Как древните цивилизации са си обяснявали слънчевите затъмнения

1. Древен Китай

Един от първите документирани случаи на слънчево затъмнение, (макар че трябва да имаме предвид, че е възможно това да не е абсолютна истина) датира от 2136 година пр.н.е. Според легендите император Чунг Канг екзекутирал астрономите си Хи и Хо, защото не успели да предвидят слънчевото затъмнение. Въпреки че можели да предвиждат затъмнения, обясненията им за тях били малко… необичайни. В древен Китай вярвали, че огромни създания, най-вероятно кучета или дракони, изяждали Слънцето. Всъщност китайската дума за затъмнение включва „shi”, което означава „да изям“. За да изплашат чудовището, хората трябвало да издават силен шум, който да го прогони.

2. Викингите

Викингите, подобно на китайците, смятали, че Слънцето бива изядено по време на затъмнение. Тяхната легенда включва два вълка – Хати и Скол, които се хранели с небесни тела – Скол с Луната, а Хати със Слънцето. Викингите също трябвало да издават силни звуци, за да прогонят вълците и да си върнат светлината. Те вярвали, че ще настъпят множество катаклизми, които те наричали с общото име Рагнарьок, след като вълците погълнат Слънцето или Луната.