юли 12, 2020
428 Views

Как един гръмоотвод направи Робеспиер прочут

Автор:

Изобретяването на гръмоотвода дължим на Бенджамин Франклин, един от т. нар. „бащи-основатели“ на САЩ. Той се занимавал с природни науки и успял да докаже електрическата природа на мълниите. След като установил това, предложил начин за обезопасяване на сградите по време на гръмотевични бури.

Методът е прост: да се постави желязна пръчка в най-високата точка на конструкцията, която „ще започне да привлича мълнията” и след това ще прокара електричеството към земята. „Тъй като пръчката е добър проводник, мълнията няма да я напусне и да проникне през стената”, пише Франклин. Той предложил долният край на проводника да бъде заровен в почвата така, че металът да достига влажния й слой, след което да се изкриви, за да отведе електричеството по-далеч от сградата.

Бенджамин Франклин. Снимка: Уикипедия

Учените възприели идеята с ентусиазъм: Франклин построил първия гръмоотвод през 1752 г., в Англия се появили десет години по-късно, а в Германия – през 1769 г. Гръмоотводите даже навлезли в модата: дамите носели шапки с миниатюрни гръмоотводи, господата монтирали върху чадърите си удължена спица, имитираща новото устройство. Ала нововъведението било възприето далеч не от всички.

През 1780 г. във френския град Сент-Омер 80-годишният Висери дьо Боавале, бивш адвокат, запознат с опитите на Франклин, решава да монтира гръмоотвод на покрива на къщата си. Но той направил грешка, която донесла неприятни последици: спуснал заземяващия проводник по стената на съседната къща. Неговата съседка Аделаида Ренар-Дебюси, разбира се, не харесала това, още повече, че тя била в един от вариантите на класически съседски отношения с Висери – доста лоши. Към нея се присъединили и други жители на Сент-Омер и се разпространили слухове, че действието на гръмоотвода причинява спонтанни аборти и ужасни заболявания. Тези оплаквания стигнали до Градския съвет.

На Висери било предписано махне гръмоотвода от покрива, но вместо да демонтира конструкцията и да приключи въпроса, той решил да се заинати. Настоял на повторно заседание на Съвета и изложил позицията си: гръмоотводът е прогресивно и полезно изобретение. Съветниците от своя страна продължили да настояват, че това ново изделие все още не е добре изучено и ползите от него не са очевидни. Освен това, в Англия имало случай гръмоотводът да се стопи, тоест, не цялото „небесно електричество“ било неутрализирано. Решението останало в сила: гръмоотводът трябвало да бъде демонтиран.

Висери обаче намерил привърженик: адвокатът Бюисар, най-известният в град Арас. Бюисар действал решително. Той се обърнал към учени, включително философа и математик Мари Жан Антоан Кондорсе и метеоролога Луи Кот. С тяхна помощ Висери и Бюсард съставили експертно изложение, при това доста изчерпателно. Изпратили го в няколко регионални академии, получили одобрение от Арас и Дижон (надявали се на одобрението и на Парижката академия, но столичните учени се въздържали). Делото било изпратено до следващата съдебна инстанция – Съветът на графство Артоа.

На този етап Бюисар прехвърлил делото на друг адвокат, който се казвал Максимилиан Робеспиер. Бъдещият лидер на т. нар. „френска революция“ имал адвокатска практика там. Защо Бюисар постъпил така? Първо, можело да го обвинят в пристрастност: нали фактически бил научен експерт в делото, след като бил съставил експертното изложение. Второ, може би разчитал на несъмнения ораторски талант на Робеспиер, затова предоставил на младия си колега всички събрани материали.

В своя подход Бюисар искал да съпостави научния подход и подхода на юристите, които не се съобразили с аргументите на учените. Робеспиер обаче решил другояче. Страхувайки се, че юристите не биха искали да бъдат „втора цигулка“ след учените, той изградил защитата върху това, че и физиката, и юриспруденцията се опират на факти като подчертал, че гръмоотводите не създават никакви проблеми.

В същото време Робеспиер не скрил, че сред учените имало смъртен случай по време на експерименти с електричество – така загинал Георг Вилхелм Рихман, академик от Руската академия на науките. Но тази смърт нямала нищо общо с гръмоотводите, а била причинена от кълбовидна мълния.

В резултат Съветът на Артоа взел решение в полза на Висери, като му позволил да остави гръмоотвода. А Робеспиер получил не само местна, но и общонационална слава: именно това дело го направило известен.

Робеспиер,1790 г. Снимка: Уикипедия

 

Висери триумфирал. Когато следващата година – 1784, починал, дори споменал гръмоотвода в завещанието си, отделил специална сума за поддръжката му и задължил наследниците да го запазят в конструкцията на къщата. Това доста затруднило живота им, защото, когато решили да продадат, никой не искал да я купи.

Тогава роднините на Висери се обърнали към Градския съвет с надежда да оспорят решението, което някога било взето.

Корупцията не е от вчера. Срещу умерено заплащане бързо били открити „експерти“: двама военни инженери свидетелствали, че дизайнът на гръмоотвода е несъвършен. Така имало законни и основателни причини за демонтажа му – и най-после къщата била продадена.

А 5 години по-късно адвокатът Робеспиер застанал начело на гигантска буря, наречена „революция“ – чиито мълнии разрушили цяла Франция.

loading...
Категория:
Любопитно · Наука
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu