Глобална икономика, разчитаща на взаимната зависимост – вероятно твърде много. Климатични промени, причиняващи бедствия по целия свят. Воюващи народи, внесли хаос сред цивилизациите.
Звучи като нашето съвремие, но всъщност се отнася за период, известен като късна бронзова епоха отпреди 3200 години. Точно така, днешната глобализация води началото си отпреди поне три хилядолетия, когато народите са започнали да търгуват помежду си, което значително е повлияло на културите им.
Но след 300 години икономически бум и културен и технологичен напредък, целият цивилизован свят се е сринал в рамките на десетилетия заради фактори, паралели на които откриваме днес. Това е първият пример за това как политическа несигурност в единия край на света може драстично да повлияе на икономиката на региони, намиращи се на хиляди километри.
През второто хилядолетие пр.Хр. цивилизованият свят е обхващал общества от Гърция и Италия на запад, до Египет, Ханаан и Месопотамия на изток.
През последните сто години археолози са открили много доказателства за силна търговия със стоки и работна ръка между древните царства.
През 1930-те в Мари, царство в днешна Сирия, са открити 20 000 глинени плочки, сред които са разчетени дълги списъци със стоки, търгувани с други царства, както и доказателства, че владетелите са разменяли услугите на лекари, занаятчии и музиканти един с друг.
Икономическата взаимна зависимост е била толкова навлязла, че има доказателства и за древно ембарго – нещо, което допреди се смяташе за модерно изобретение – когато хетите са обявили, че никой кораб не може да плава към Микена.
Египет, най-великата сила през късната бронзова епоха, бил особено желан търговски партньор заради златото си – то било толкова изобилно, че владетели на чужди земи настоявали фараоните да им го пращат, защото за Египет то било като пясъка.
Но макар цивилизованите общества да процъфтявали в продължение на векове, някъде през 1177г.пр.Хр. (представителна година, тъй като събитията са се случили в рамките на няколко десетилетия) всичките те видели своето падение, включително унищожението на културите, технологиите и езиците им.
Вината за това глобално унищожение се хвърля на една загадъчна група, известна като Морските народи.
Никой не е сигурен откъде са дошли – най-вероятно са били от района на Бяло море – но се смята, че са били съставени от шест групи, сред които и филистимците, за които пише в Стария завет. Те прииждали на вълни в продължение на десетилетия, завладявайки всичко по пътя си.
Според записките на египетския фараон Рамзес III, Морските народи нападнали Египет два пъти – през 1207г.пр.Хр. и през 1177г.пр.Хр. Освен това опустошили други големи империи, включително Хетското царство, Микенската цивилизация, Ханаан и Кипър.
Рамзес писал за това как Морските народи завладели други империи и макар Египет да спечелил и двете войни, след втората така и не успял да се съвземе, с което дошъл краят на векове египетско превъзходство.
Накрая сякаш цялата цивилизация била заличена, заедно с всичкото културно богатство от предишните векове.
Днес се смята, че инвазиите на Морските народи са били в следствие на тежки суши, причинени от климатични промени, които довели до глад. В крайна сметка падението на тази цивилизация се оказало перфектната буря от обстоятелства, които довели до фрагментирането на глобалната икономика и разпадането на връзките, на които разчитали всички останали цивилизации.
Били необходими векове, докато се възстановят някои региони. Пилос в Гърция останал почти пуст цяло хилядолетие.
Следващият период от историята, желязната епоха, е белязан от значително по-дребна търговия и появата на предприемачи, което довело до създаването на децентрализирана икономика, изместила глобалната взаимна зависимост. В същата ера се появили още азбуките и демокрацията.
В историята не е имало цивилизация, която да не е видяла своя край и причините обикновено са все същите. Колкото и грубо напомняне да е това за нас, можем да открием и нещо положително – дори нашата цивилизация да се срине, вероятно от нейните останки ще се роди нещо още по-забележително.
Това е цикъл, който светът е виждал многократно. Раждането и падането на империи, последвани от раждането на нови империи и т.н. Това е кръговрат на раждане, растеж, еволюция, упадък, унищожение и препраждане.
