Както е известно отдавна, изразът „казус бели“ (сasus belli) на латински означава буквално „причина за война“. Това е официалният повод, заради който една държава обявява война на друга.
Ярък пример за casus belli е, например, убийството на австро-унгарският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд, довел до избухването на Първата световна война. Историята обаче познава и доста по-странни и екзотични причини за избухването на въоръжен конфликт. Една от тях е случаят с ухото на контрабандиста Дженкинс.
Първата трета на ХVІІІ в., т. е. периодът от 1700 до 1730 г., бил много труден за Испания. Пиратската война на англичаните срещу испанските кораби в Атлантика, най-вече в Карибите, започната преди век от кралица Елизабет І, вече утихвала – англичаните просто загубили контрол над пиратите, които започнали да грабят наляво и надясно, без да различават католици и протестанти. Наложило се самите английски военни кораби да обуздаят морските разбойници, като украсявали реите на своите мачти с висящите им трупове, поклащани от вятъра.
Но, по принцип, отношенията между Испания и Британия оставали напрегнати. Англичаните ставали все по-силни, а испанците отстъпвали позициите си една след друга.
По установени още още от ХV век правила, единствена Испания от всички държави имала право да търгува с Централна Америка. Тя използвала това си предимство и разрешавала там да плава не повече от 1 английски търговски кораб годишно. Естествено, това въобще не се харесвало на британците. Английските търговци активно се занимавали с контрабанда на различни стоки. От своя страна, испанците се опитвали да залавят колкото може повече престъпници и да прекъсват контрабандните канали. Така се случило и на 9 април 1731 г. недалеч от Хавана.
Английският търговец Робърт Дженкинс със своя бриг „Ребека“ плавал от Ямайка за Лондон. Не е ясно как се е издал: дали контрабандният алкохол се разлял по палубата, или миризмата на ром разтревожила крайбрежната охрана, или всичко било обикновена случайност. Испанският кораб „Ла Изабела“ с капитан Хулио Леон Фандиньо спрял англичаните за проверка, след което закарали „Ребека“ в Хавана за подробно претърсване. По време на огледа митничарите наредили на собственика да коленичи пред тях. Гордият търговец не само отказал, но и ги изругал с доста цветисти изрази. Това въобще не се харесало на началника на испанския патрул. Той се ядосал и отрязал ухото на Дженкинс, като недвусмислено му дал да разбере, че същата съдба очаква и главата му. Сетне подигравателно го посъветвал да покаже ухото си на английския крал Георг и да му обясни, че тази участ ще сполети ухото и на краля, ако намисли да се занимава с контрабанда. Все пак, инцидентът бил потушен, алкохолът конфискуван, англичанинът платил солидна глоба, която го оставила гол като сокол – и го оставили да си върви.
В Лондон Дженкинс написал оплакване до английската митническа служба. Но, както чиновниците по цял свят, и британските не се отличавали с особена пъргавина. Процесът на разглеждане на жалбата му траял 8 години. Можело и повече, но на Дженкинс му втръснало и решил лично да се яви в Камарата на лордовете и Камарата на общините, като им покаже отрязаното си ухо. Не е известно как търговецът го е запазил: дали спиртосано в стъкленица или хербарий в рамка под стъкло. Нито пък дали това наистина било неговото собствено ухо. Но, така или иначе, демонстрирането на слуховия орган в стъкленицата, съчетано с красива и високопарна реч за предателството и враждебността на Испания, довело до поразителен и съвсем закономерен ефект. Парламентаристите били шокирани и принудили премиер-министъра Робърт Уолпол да осигури безопасността на британските контрабандисти от свирепите испански митничари. С други думи, британците в чужбина трябвало да бъдат защитени. На всичко отгоре, това бил чудесен повод за още една британско-испанска война за Карибите и търговските пътища. Войната започнала в 1739 г. и продължила 3 години, като я нарекли „Войната за ухото на Дженкинс“.
Така заради ухото на контрабандиста загинали 20 хиляди англичани и били потопени 407 британски кораба.
Испанците загубили 11 хиляди души, 17 линейни кораба, 7 фрегати и 1249 търговски кораба. Впрочем, те нарекли този въоръжен конфликт „Войната за монопола“, имайки предвид монопола върху търговията в Карибите. Явно това названиие по-точно отразява същината на сблъсъка за ухото на Дженкинс.
